Пропуснати от Смъртта

Глава 17

-Мишел може ли още от водата ти?-запита Дими.
-И моята вода е на свършване. Питай Марк, може би той има.-отвърна момичето.
-Дадох малкото ми останала на Лука, защото и неговата свърши.
-Няма ли да спираме скорооо?-рече уморено Лукас.
-До Назика има още около 2 дена път.-отвърна отчаяно приятелят му.
-Няма да оцелеем до 2 дена! Трябва да спрем някъде.
-Той бърза да стигнем до там и го разбирам. Може би да го питаме?
-Недей Мишел. Той само ще се ядоса. Сигурен съм, че осъзнава положението и знае за намаляващите ни провизии. Имаме храна за още един ден, така че се постарайте да я пестите.-рече Марк.

***

-Нямаме избор освен да спрем в Хонг Конг.-рече Лена
-Няма шанс там да спрем. Града е пълен с Черна зараза.-отвърна водачът.
-Тогава предлагаш да умрем от глад? Не мисля, че е по-добрата опция.-каза Рей.
-Той има право. Естествено, че има градове с по-ниска заразяемост, но релсите около тях са блокирани. Хонг Конг е на 3 часа от тук и ще има провизии.
-Друг град след него няма ли?
-До него е Макао. Трябва да проверя дали има път до него.-момичето загледа големия екран и разглеждаше линиите на влака. Реслите минаваха точно покрай Хонг Конг и по данни на компютъра, изглеждаха в добро състояние.-Какво мислиш?-запита тя.

Дъглас стоеше замислен и оглеждаше картата. Назика все още беше далеч и нуждата от храна и вода беше неизбежна. Веднага отвори картата на таблета си и огледа Макао. Контактът със заразени трябва да бъде избягван на всяка цена. Не трябва да обикалят града в търсене. Да изпрати няколко човека и да вземат набързо малко провизии? Въпреки, че ще се запази прикритие, пак е рисковано. Тогава цялата група на едно единствено място да се насочат, вместо да се разделят на случайни посоки?

-От Братск не сме губили хора и исках така да си остане, но нямаме избор. В центъра на града има голям мол. В него мисля, че ще има всичко нужно.
-До сега казваше, че е опасно там, а сега искаш директно в центъра да отидем?-запита Рей.
-По-добре ще е от това да се разделяме. На по-малки групи съвсем ще ни избият. Трябва да бъдем бързи.
-Щом си казал.
-Механичке, прати съобщение на всички.
-Ясно.

***

-Лена ми прати съобщение?-запита Димитри.
-Явно на всички е пратила.-отвърна Марк.-Дъглас е казал, че ще се отбием в Макао за провизии. Но там е висока заряемостта и трябва да сме подготвени.
-Решил е да поемем риска?-запита Мишел.
-Разбирам го. Положението е отчайващо. Лука, няма ли да е по-добре, ако останеш тук?
-Какво? Няма да оставам!
-Това е сериозно. Там е касапница в момента. Неопитен си. Ако те обхване отново онази параноя ставаш пътник.
-Не съм слаб! Как ще натрупам опит, ако-
-АКО ТРЯБВА ЩЕ ТЕ ЗАКЛЮЧА ВЪВ ВАГОНА, НО НЯМА ДА ОТИДЕШ!-изкрещя внезапно по-големият. Лука го загледа издразнено, но не каза нищо. Марк се обърна и седна обратно на бюрото.