Пропуснати от Смъртта

Глава 25

–Спираме дотук. Почивайте и утре продължаваме.–обяви Дъглас.

Намираха се в огромна зала. Имаше около 2000 места за сядане и голяма сцена. Сигурно тук са се провеждали събрания в миналото. Екипът се качи на сцената и отново легнаха уморени. Все още нямаше ток и трябваше да осветяват с лампи. Лукас извади малко кубче и с натискането на бутон върху него се разшири и оформи в матрак. Хвърли се отгоре му и легна удовлетворен. Същото до него направи и брат му.

–Доста дълъг ден.–въздъхна Марк.
–Добро упражнение за издръжливост, бих казал.–отвърна по-малкият.
–Радвам се за теб, Лука.
–Защо?
–Станал си по-силен. За мен беше изморително, но ти се справи добре.

Лука си взе водата, за да пие. След това гледаше замислено бутилката в ръцете си.

–Единственото нещо, което можех да правя, докато те чаках е да тренирам. Нямаше те с месеци, преди да тръгна с теб в този лагер. Не мисля, че е толкова впечатляващо.
–Напротив Лука, ти–
–Марк, идвай с мен да огледаме това място.–извика отстрани Дъглас. Момчето искаше да си довърши думите, но трябваше да изпълни заповедта на водача си. Стана от мястото си и излезе от залата.

Двамата вървяха по коридора и оглеждаха всичко. Дъглас запали цигара и въздъхна тежко. Двамата мълчаха за малко. Марк беше леко раздразнен, за внезапното повикване и не траеше тишината.

–Защо ме караш да проверявам?
–Така реших.

"Това копеленце Айден със сигурност ще изиграе цирк пред Марк, за да ядоса хлапето. Още по стълбите си личеше намерението му. Защо изобщо се замесвам в техните драми? Ще убия хлапака."

–Защо трябва да преглеждаме етажа? Няма зарин или заразени.
–За теб само това ли представлява опасност?
–Какво?
–Тук се е провеждала война. Въпреки, че сградата е стабилна, не знаеш какво може да има.–отвърна, хвърляйки фаса на земята.
–Разбрах. Съжалявам, че се съмнявах.

Дъглас можеше да види тревогите на момчето, но засега реши да не коментира нищо.

***

Оризът с картофите на Лука бързо се стопляха в нагряващата се кутия. Скоро я спря и започна да разбърква храната си.

–Поне да имаше повече сол.–рече момчето, опитвайки го.
–Каквото са ни дали. Храната е изненадващо добра.–отвърна Мишел, която ядеше същото.
–Хей, хлапаците!–чу се женски глас отстрани. Двамата се обърнаха и видяха приближаващата жена.
–Защо стоите настрани? Говорете си и с останалите. Екип сме в момента.
–Така е... ъмм....–Лука се опитваше да намери подходящи думи, за да не се събере с останалите. Не искаше да бъде близо до Айден. Водачката осъзна защо момчето не казваше нищо и се доближи до него.
– Айден, нали? Виж, от вчерашната случка разбрах, че имаш доста проблеми с него. Не се и съмнявам, че ти е направил нещо лошо, но ще можеш ли да се сдържаш? Приоритет ни е да пречистим зарина.
–Не трябва ли това да го кажеш на Айден?–отвърна раздразнен.
–Няма смисъл. Той върши каквото си иска. Затова теб моля да–
–Марк е мой брат.
–Какво?–изненада се жената от внезапното прекъсване.
–Заради Айден, той пропусна голяма възможност за по-добър живот. Естествено, и аз имам вина за това.