Пропуснати от Смъртта

Глава 4

Въпреки, че откъснах главата на един мъртвец, все още имаше много от тях. Веднага станах, но като се обърнах видях, че мъртвеца, на който отскочих по-рано, отново тичаше към мен. Тия същества наистина са бързи! Бях готов отново да го ударя, но внезапно се спря и започна да крещи. От гърдите му се показа острие на нож. След това и ръка на човек премина, разрязвайки тялото на заразения.

Съществото падна на земята и видях, че това беше Мишел.

-Мише-
-ХЛЕБАРКИ ЛИ ИМАШ ВМЕСТО МОЗЪК!?-започна тя да ми крещи. Изглеждаше все едно беше готова и мен да наръга.

Учудих се, но отново я загледах и осъзнах.

-Отдавна не сме се виждали Лиза.-рекох с усмивка.
-Какво ми се хилиш!? Мислиш, че откри топлата вода ли? Всеки може да им откъсне главата.
-Но защо?
-Боже мой, ти наистина си глупав. Тези неща са полу-мъртви. Половината им клетки са мъртви и тялото им се разгражда.
-Оо, това обяснява нещата!
-Мишел, Лука! Не се разсевайте!-чухме глас зад нас.
-НАРЕЧИ МЕ МИШЕЛ ОЩЕ ЕДИН ПЪТ И ТИ ОТКЪСВАМ ГЛАВАТА!-започна отново да крещи.

Тя се обърна раздразнено и продължи да се бие с останалите.

Доста време мина от както говорих с Лиза. Тя принципно се разменя с Мишел по време на битка, а аз принципно седя в безопасната част. Въпреки, че е доста по-злобна от Мишел, тя е добър човек. Донякъде.

Обърнах се и около мен нямаше опоненти. Загледах останалите и бяха останали по-малко от 10. Толкова бързо ли ги победихме? Аз само един убих. Исках повече. Да покажа, че съм добър. Отново ли бях безполезен?

Реших да се върна при брат ми. Останалите мъртъвци бяха обградени от другите хора и те щяха да ги убият.

При следващото нападение трябва да участвам повече. Но трябва нещо да подобря. Какво да е? Единствено мога да кажа, че имам голяма сила. Ужасен мерник имам, не мога нож нормално да държа. Тогава какво?

Докато вървях усетих, че нещо ме хвана за крака. Погледнах надолу и единия от заразените не е бил напълно умрял. Той се опитваше да ми махне кожения екип.

Стреснах се и започнах да се дърпам от него, но съществото здраво ме беше хванало. Какво трябваше да направя!? Удрях го по главата, но не мърдаше.

-Ракзарай се от мен!-рекох, въпреки, че не ме разбира.

Огледах се, но всички се биеха с последните заразени.