Пропуснати от Смъртта

Глава 28

–Готово е!–рече самодоволно Езикиел.
–Провери ли състоянието на батерията?–запита Лена до него.
–Да, всичко е точно. Чака единствено да отлети.
–Добре. Нека се опитаме да го включим.
–Не е добра идея.–Реми дойде при тях.–Скоро се стъмва. Ще е трудно да го контролираме вечерта. Нека се прибираме в бункера. Утре ще го изпробваме.

Групата се съгласи с решението на жената и всички най-накрая се отправиха обратно към бункера. Въпреки че липсваше мъглата, все още не виждаха добре заради тъмнината.

Този път всички бяха по-мълчаливи от началото. Може би беше заради умората. Не бяха за кой знае колко дълго време навън, за да са толкова отпаднали, но някои от тях се чувствата емоционално изморени.

Бункерът все още беше толкова студен, колкото преди. Щом влязоха, всички останали от лагера ги приветстваха щастливо за изпълнената мисия. 

–ЩЕ МОЖЕМ ДА ИЗЛИЗАМЕ НАВЪН!–крещяха весело.

Започнаха да празнуват за новото им начало. Пирът беше голям и се чуваха смеховете на всички. На някои им идваше в повече алкохолът, но празникът беше по-важен от утрешния махмурлук.

Групата на Дъглас не ги касаеше и главно седяха на едно място. Водачът пишеше уискито си, игнорирайки останалите, а по-младите си говореха активно. Въпреки че за тях това не беше голям повод за празник, те бяха обхванати от щастливата атмосфера и се забавляваха. За тях беше рядкост да празнуват и да се забавляват.

***

С идването на есента, започваха и по-ветровитите сутрини. Една част от вятъра беше спирана от високите стени на града, но все още се усещаше.

–Доста е ветровито. Скоро може и студено да стане.–рече Марк, разхождайки се навън.
–Не мисля. В момента е около 32 градуса. Нормална е засега есента.–отвърна брат му до него.
–Да се надяваме така и да си остане.
–А защо трябва ние да отиваме първи при дрона?
–Защо все си по-назад от всички? На твоята възраст всичко разбирах и сам се оправях.
–Дъглас просто ме изрита навън без обяснение! Единствено знам, че отиваме да включим дрона, защото ти ми каза!
–Тъй като не е бил включван от дълго време, трябва да се изчака да загрее. Лена и Дъглас ще дойдат скоро.
–Къде са те?
–Лена вчера пи много алкохол. Все още й е лошо. Дъглас я чака.

Двамата стигнаха отново пред склада и дронът ги чакаше там. Марк носеше в себе си дистанционното за управление. Той отстъпи назад и доближи устройството до устата си.