Пропуснати от Смъртта

Глава 5

П.О.В Никой

След дни по цял ден ходене, всички стигнаха до пункта с коли. Мястото приличаше на голяма бензиностанция. Всичко беше полуразрушено, но джиповете изглеждаха нови. Те нямаха врати или прозорци, а вместо тавана имаше твърд плат.

-Уха, най-накрая стигнахме до колите!-рече Лука с облекчение.
-Край на ходенето!-отвърна с щастие Мишел.
-Не се отпускайте. Въпреки, че вече не сме пеша, пак е опасно. Забавихме се доста и сигурно ще стигнем до Оквар за 2 дена.-каза сериозно Марк.

Рей се доближи до Дъглас. Водачът изглеждаше доста замислен и не обръщаше особено внимание на човека до себе си. Скоро обаче се изнерви.

-Какво искаш от мен?-рече раздразнено мъжът, гледайки към останалите.
-От последната битка нещо изглеждаш замислен.
-Най-малко на теб ще ти кажа.
-Доверието ти към мен е доста ниско. Имай предвид, че ние сме водачите и трябва заедно да взимаме важни решения. Трябва заедно да работим Дъглас.
-Намери си работа и ме остави.

Рей застана пред него, така че Дъглас да го погледне. Погледът на русият изглеждаше все едно знае какво си мисли мъжът. Леко се усмихна и се доближи повече.

-Криеш нещо, нали?-запита Рей.
-Не повече от теб, копеле.
-Аз ли? Хаха, защо си мислиш така?
-Мърдай.

Дъглас не можеше да го търпи повече и го бутна далеч от себе си. Обърна се към групата и грабна вниманието на всички.

-Имаме общо 13 джипа по 4 места и багажник. Разпределете се 12 групи по четирима. Аз ще взема един отделен. След 20 минути тръгваме и ще пътуваме през нощта.

Тишината се наруши и всички започнаха да се разпределят на групи. Дъглас се сля с хората и изглеждаше все едно търсеше някой.

-Лука вземи раниците и ги сложи в багажника.-рече Марк.
-Ясно, ясно. Кой ще кара?
-Аз ще наблюдавам през деня, а Мишел нощта.
-Окей.-съгласи се момичето.
-Чакай, аз не мога ли?
-Ако нещо на нас се случи ти ще си на пост.
-Добре, обаче аз ще-
-Лукас!

И тримата замълчаха. Лука се огледа стреснато. Отдавна някой го е викал с пълното му име. Видя зад себе си Дъглас и побеля като платно. Мишел и Марк също бяха изненадани. Не си и мислеха, че той изобщо му знае името. Не беше от типа хора да обръща внимание на другите.

-Д-да?-запита с треперещ глас.

Водача загледа другите двама със строгия си поглед. Те се опитваха да избягват очен контакт и гледаха в други посоки.