Глава 18

2 0 0
                                        

Дори и докато седеше на едно място, тялото му постоянно се мърдаше. Нервно удряше кракът си в земята и не спираше да щтрака с химикал в ръка. Погледа му не се отделяше от прозореца, все едно очакваше групата да се върне всеки момент.

-Тц, не ме интересува вече какво мисли брат ми. Отивам!-рече Лука ставайки рязко от масата. Димитри не стоя на едно място и хвана ръката на приятеля си.

-Дори и да отидеш какво ще направиш?

-Не знам, но не издържам тук. Имам усещането, че нещо не е наред.

-Успокой се, отново те обхваща тази парано-

-Не съм луд, по дяволите! Ако отново маскираното копеле се появи, никой от групата няма да може да се бие срещу него!

-Маскирано копеле?

Внезапно радара на масата започна да издава звук с червена светлина. Двамата спряха да говорят и се доближиха да видят причината за сигнала. Около влака нямаше никой и се чудеха защо има сигнала.

-Проблем ли има с устройството?-запита Димитри.
-Невъзможно е машината да греши. Нещо друго става тук.

Лука огледа внимателно картата. Увеличавайки мащаба забеляза огромна група от индивиди насочвайки се към влака. Пред групата има още една по-малка, движейки се в посока към града.

-Мъртъвците са се насочили към екипа ли!? Това са много!-рече Дими. Веднага се насочи към вратата и започна да я рита.-Трябва да ги спрем! Те са най-малко 100!

Лука седна на стола и стискаше юмруци и зъби.

-Дори и да искаме не можем да разбием вагона. Метала е здрав.-отвърна той.
-Тогава прозорците!
-От стоманено стъкло са. Чупенето им е невъзможно, дори и с твоите метални крака. Обаче....

Лука стана от мястото си и дръпна стола към средата на стаята. Качи се на него и Димитри веднага разбра идеята му.

-Аварийният люк!-рече щастливо Дими.
-Здраво е затегнат. Не мога да мръдна дръжката.
-Чакай ще помогна.

Дими се качи на стола до Лука и двамата се опитваха да мръднат дръжката. Малко по малко започна да се разхлабва и люкът се отвори автоматично. От силата, която Димитри вложи той загуби баланс и се струполи върху приятеля си. Двамата лежаха на земята, но удещаха вятъра, който идваше от тавана.

Пропуснати от Смърттаحيث تعيش القصص. اكتشف الآن