Пропуснати от Смъртта

Глава 10

-Това трябва да е.-рече Лука задъхано. Светлината в края на тунела започна да го огрява и той продължи да върви към нея. Най-накрая стигна до мястото и то беше доста подобно като предната станция. Бързо скочи от релсите и стъпи на земята. Застана на едно място и започна да се оглежда и ослушва. Чуваха се гласове, но от доста далече. Лука реши да ги последва и тръгна по единия от коридорите. Колкото повече се доближаваше, толкова повече осъзнаваше, че това не са разговори, а песни. "Кой би пял в такава ситуация?", замисли се Лукас.

Стигна той до източника на звука и тайно гледаше през една от колоните. Имаше група възрастни мъже, които пееха и танцуваха. Нямаше музика и всички звучаха доста фалшиво. Момчето забеляза, че всеки от тях държи бутилка с алкохол и му стана ясно в какво състояние са.

Около тях имаше и седнали жени, заедно с децата си, които изглеждаха, че се радват. Бяха около 20-30 човека и въпреки че изглеждаха пребити и уморени, те продължаваха да се веселят.

Лука реши, че няма защо да се крие и пристъпи напред. Всички веднага го забелязаха и веднага спряха песента си. Жените загледаха уплажено, а мъжете гледаха, готови за бой. Момчето осъзна грешката, която направи и си вдигна ръцете.

-Спокойно, не съм дошъл с лоши намерения.-рече той. Единия от мъжете пристъпа напред. Имаше побеляла коса, но изглеждаше корав. Той огледа Лука и проговори.
-Какво прави младо момче като теб сам?
-Аз съм част от временен лагер. Името ми е Лукас. Минавахме през града, за да търсим убежище и провизии.
-Казвам се Кайден. Значи вие сте отговорни за предните трусове?
-Сградите сами си паднаха!
-Хаха, може да се каже. Но се боя, че това място не е безопасно за живеене. Едвам ние оцеляваме.
-Да, това бързо се осъзна.
-А защо си сам?
-Идвам от предната станция. Там са мои приятели в момента, обаче дочух, че тук се продават оръжия.
-Аха, разбирам те. Да имаме, но не мисля, че ще са ти по джоб. Вече оръжията за много по-скъпо се продават.
-Аз не желая нещо много скъпо или унищожително. Ще може ли да видя какво имате?
-Разбира се.

Кайден се обърна и тръгна по един от коридорите. Лукас веднага го последва и стоеше до него. Скоро стигнаха в една, не толкова светла стая, обаче мъжът я огря с фенера си. Той освети няколко дървени кутии и се доближи до тях, отвори ги и вътре беше пълно до горе с всякакви видове пистолети и огнестрелни оръжия. Отвори и съседната, но в нея имаше всякакви видове ножове и остриета.