Пропуснати от Смъртта

Глава 6

-Като знаеш, че си слабак защо си тук? С какво ще помогнеш на останалите да оцелеят?-запита сериозно Дъглас.

Лука го гледаше объркано и не знаеше какво да отговори.

-Моля?-запита момчето.
-Както казах по-рано, аз не дружа със слабаци. Тогава защо ти ще си в тази група, като те първа уби първият си мъртвец преди няколко дни? Какво ти дава гаранция, че няма тук и сега да те изритам от колата?

Момчето се замисли. Той не искаше нищо повече от това да е полезен. Искаше опит да събере от това пътуване. Да се издигне в очите на брат си и останалите.

Но трябваше внимателно да обмисли отговора си. Не искаше да бъде изритан по средата на пътя. Знаеше, че Дъглас не се шегува.

Най-накрая вдигна главата си и го погледна сериозно в очите.

-Сега наистина сам слаб, но съм обещал да стана по-силен.
-Ако умреш до тогава?
-Няма да умра.
-От къде си сигурен?
-Защото, ако умра знам, че това ще стане тежест на някои хора. Не искам моята смърт да е причина за друга. Ще убия възможно най-много мъртъвци и ще открия безопасно убежище.

Мъжът си изгаси цигарата и я хвърли на пътя. Отпусна седалката назад и легна.

-Звучиш като мечтаещо дете. Докажи ми с действия, че стоиш зад думите си. Тогава ще ти повярвам.

Обърна се с гръб към Лука и изглеждаше все едно ще спи.

-Наблюдавай пътя и ме събуди само при спешен случай. Не изпускай и радара от поглед.-рече сънливо.
-Ясно.

Скоро Дъглас заспа, а Лука единствено няблюдаваше пътя. Беше облачно и всичко пеше пусто. Жива душа нямаше на пътя. Дори и птици не се виждаха.

Момчето нямаше какво да прави и извади таблета си. Искаше да убие времето. От време на време хвърляше поглед на пътя и радара, както му каза водачът.

Бързо минаха двата дена. Вече можеше да се видят високите сгради отдалеч. Небето се изчистваше и можеше да се види слънцето. Лука нямаше търпение да пристигне. Оквар е един от най-големите градове в Номания. Може там да бъдат намерени много провизии, храна, че даже и безопасни места. Първоначално този град беше с висока заразяемост, но през последните месеци казват, че всичко е оттихнало там.

-Досега не съм виждал толкова високи сгради. Невероятно е!-рече развълнуван Лука.
-Просто сгради. Готви се, защото щом влезем там не знаем какво може да стане. Трябва да проверим цялата зона.