Дъщеря на Хари Стайлс.

Първа част.

ГЛЕДНА ТОЧКА НА ДАРСИ. /ГЛД/

Оправях се за вечерята с Джъстин и известната тогавашна група One Direction.

Всички бяха много радостни и странно спокойни,като се има в предвид,че ще вечеряме с гаджето ми. Да, Джъстин ми е приятел. Щастлива съм с него,това е важното. Вече си бях изправила дългата,тъмна коса и оставях бялата си преса на земята до кревата ми. Изтичах до черния гардероб и извадих клина си, заедно с черен,елагантен потник,който беше мрежест на някой места.

Харесваше ми.

Беше ми подарък от чичо Зейн. Облякох се набързо и бях готова с дрехите. Реших, че ще е време да слезна долу в кухнята и да помогна с приготвянето за вечерята.

Огледах се за последно в огледалото. Пригладих косата си и вече бях готова. Тръгнах към вратата, като преди това дръпнах завесите на пердето и загасих лампата. Затворих черната врата и тръгнах към стълбите. Отдолу,се чуваха гласове.

Явно всички се бяха събрали.

- Джес! Стига си тичала, ще бутнеш нещо и чичо ти Хари, ще ти се расърди! - чуваха се виковете на София, която беже майка на пет годишната Джесика и осемнадесет годишният Стефан.

Горкият Лиъм, какво ли му е?

Засмях се и погледите се приковаха върху мен.

-Здравейте! - поздравих ги весело.

-Здрасти, Дарси! - поздравиха ме всички.

-Така ли ще си облечена? - попита невярващо баща ми.

-Ъ-да?! - изкарах на показ тръпчинките,които бях наследила от красавеца,който ми беще баща.

-Няма, да си така пред Джъстин! Погледни се! То-то всичко, ама всичко ще е на показ и ще те гледа. Само да те е ..- беше прекъснат от смеха на София.

- Соф? Нещо смешно? - попита и сбръчка вежди, обръщайки се към нея.

-Хари, спокойно. - все още смеещата се тъмнокоска проговори. - Тя е на петнадесет години, още малко и ще кара сладките шестнадесет. Знаеш какво е! Ти самия си го преживял. - каза усмихвайки се. Доближи се до мен и ме прегърна. - А сега, хайде в кухнята. Очакваме госта. И Хаз, без игрички. - изплези се тя.

-Добре! Но, ще го наблюдавам. - всички се засмяхме, а аз се изчервих.

Тате тръгна към кухната, а аз се сетих за нещата, които сме правили с Джъстин, а тате предполагам и не подозираше за тях.

- Дарсиии! - мислите,ми бяха прекъснати от малката Джес, която уви ръцете си около краката ми карайки ме,да се наведа и да я гушна.

- Здравей,дребен! Къде е батко ти? - попитах я и ѝ разроших косата. Тя се намръщи, а аз се засмях.

- С приятели е. - въздъхна уморено София. - Каза, че ще дойде. - кимнах и с малката красавица тръгнахме към трапезарията. Сложих я на стола и боцнах нослето ѝ с пръст. Засрами се и блузките ѝ станаха приятно розови.

-Оо, мъника се засрами? - влезе в стаята Зейн.

-Зейн! - викнахме и двете. Той се засмя и ни прегърна.

-Как си, Дарси? Готова ли за строгия-плашещо-обсебващ-баща-който-мрази-момчетата-които-те- харесват? - повдигна вежда и ми намигна.

-Ужасен си! Не ми го напомняй. - засмях се.

-Е, сега. Аз съм добър човек и ще ти помагаме с Лиъм, Соф, Найл и Ребека, Луи и даже малките чудовища. - шепнейки, ми каза успокояващите действия, които планиряше.

-Ойй, благодаря ти. Ако не беше ти, Стайлс, ще го пече на бавен и мъчителен огън. - засмяхме се гръмко. Не спирам да се смея днес, това е добре? Предполагам?! Или става плашещо?

-Хайде, викни останалите.- каза и седна на дългата маса,която беше натрупана с какви ли не вкусотий,като се почнеше от пиле с ориз и зеленчуци, прочутата салата на Найл и още неща, които бяха приготвени от останалите. Да, той можеше да прави неща,без да ги изяде веднага. И накрая, плодовата и с много сметана торта, която бяхме направили сутринта с тате. Имаше и още неща,но те не бяха сложени.

Отърсих се от мислите за храна и повиках останалите.

Всички седнахме на масата и говорехме ,чакахме да стане седем часа, за да може Джъстин да дойде.

Звънна се!

Край.

Умирам.

Всичко ще се провали, знам го. Щом тате пусна една от многото си усмивки, казвайки "ще бъде забавно", ми се прииска да отпрата веднага момчето и да се заключа в стаята ми. Имаше половин минута мълчание и станах леко сковано,тръгвайки към входната врата, за да отворя и покана прияте ми в къщата на "хиените",които нямаха търпение да го видят.

716 думи.
❤