Дъщеря на Хари Стайлс.

27.

Гледна точка на Дарси.

Всичко се обърка заради Ашли, вече си бяхме в Лондон. Прибрахме се преди два дни. Тате разбра за нас със Стеф, говореше с мен за това и как не иска аз да страдам накрая,защото си оставам неговата принцеса. Доколкото до него и Ем, те се скараха. Той го преживява тежко. Причината за спора беше Ашли, нейното връщане развали живота му. Все още не съм му казала за предложението й. Не знам как да му кажа,това ще го срине още повече.

Докато си припомнях изминалите събития Стеф влезна в стаята ми. Беше с тесни светли дънки и черна тениска. Беше уникален. Забравих за всичко и всички щом се приближи до мен, усетих устните му върху моите.

Бутна ме на кревата и се надвеси над мен целивайки ме.

Устните му, бях като шоколад за мен, умирах за тях. Започна да оставя мокри следи към ключицата ми. Всичко в мен беше изострено. Усетих как се подмокрям и издодох тих стон. Стеф се подсмихна.

Чух някой да ни вика, но не обърнах кой знае какво внимание.
Бях изцяло под влиянието на устните на моето момче.

-Дарси?

Някой нахлу в стаята. Стеф веднага се отдръпна от мен като попарен и се прокашля. Тате ни гледаше, все едно ние сме извънземни.

-Такова, закуската е готова. -каза и излезна от стаята тръшкайки вратата.

-Умирам си просто.

Въздъхна Стеф и се просна на леглото.

-Глупости, не умираш. -казах му и го прегърнах,като се наместих при него.

-Бебе, той ми знае така наречените номера, както ги нарича. Няма да му мигне окото да ме изтрие от Земята. -говореше притеснено.

-Отпусни се. - казах колкото се можеше по възбуждащо и се преместих върху него. Бях в скута му и заплетох ръцете си в косата му.

-Всичко ще е наред. -говорех бавно и тихо в ухото му, като правих въртеливи движения с ханша си.

Усетих го.

Започна да се успокоява.

-Исками се да те изчукам тук и сега. -промърмори. -но тогава наистина аз ще съм си жив пътник.

Усмихнах се. Бях влюбена в това момче. Стефан Пейн и знаех,че и той в мен.

-Трябва да слизаме. - отбелязах и станах от любимото ми място.

-Хайде.

***

Всичко беше наред, докато не дойде времето за вечеря. Бяхме се събрали цялата компания на ресторант.

-Какво ще ядеш? - обърна се тате към мен.

Замислих се.

-Пилешки хапки. -отговорих бързо, той се засмя и каза на Соф.

-Здравейте, извинете,че закъснях. -чух глас зад себе си.

Усмихнах се по широко изведнъж, но щом се обърнах нямаше и следа от доброто ми настроение преди няколко секунди.