Дъщеря на Хари Стайлс.

19.

Гледна точка на Дарси.

Всичко стана толкова бързо.

Стефан завърши. Тате излиза с майката на Джъстин, Мак още е с Томо. Всички са щастливи, освен мен.

Мина цял месец от както тръгнахме заедно с Стефан и седмица след това се разделихме.

Кофти,но факт.

- Искам да знам, чувстваш ли нещо към мен? - седях срещу Стефан и виках. - Отговори ми подяволите! Не е честно спрямо мен и моите чувства !

- Дарси,сложно е. - погледна и ме хвана за ръката.

Рязко се отдръпнах от него.

- Избирай, или аз или Барбара!

Седях и гледах снимките от преди, на нас давамата.

Страх ме е.

Страх ме е от спомена.

Любовта боли, а сълзите са твърде солени за мен.

-Съжалявам. - каза и тръгна.

Гледах зад него с насълзени очи. Той ме заряза. Избра нея пред мен.

-Дарси! - чух някой да ме вика.

Разтърсих глава.

-Идвам Стайлс. - викнах и тръгнах към него.

-Найл, остави го! Това е за Дарси! - чух тате.

-Ооо, има кексчета! - възкликнах и им се нахвърлих.

- Трябва да изчакаме всички да дойдат за да се разберем за почивката. Къде ще сме, ходел, билети...- заобяснява тате.

-Тате, Найл..аз не мисля да идвам.- погледнах ги.

Къдравелкото ме гледаше безмълвно в продължение на няколко секунди и накрая проговори.

-Защо?

- Не ми се идва, а и там ще съм сама.

-Там ще са Мак и Томо, Стефан. -прекъснах го.

-Не, така ще е по-добре.

-Няма не. - каза Найл. - Идваш, дребен.

- Дай ми го! - тичах след него.

-Вземи си го! - каза и спря. Вдигна ръката си.

-Искам си телефона, Стеф. - измрънках. - Защо си толкова висок подяволите? -засмях се.

-Ти си дребно. - засмя се.

Нацупих се.

-Не се сърди де. Ти си моя, дребен. -каза и ме целуна.

-Незнам. - промърморих.

-Няма незнам, принцесо. - каза тате.

Изплезих се.