Дъщеря на Хари Стайлс.

20.

-Искам да знам какво става тук и защо не искаш да дойдеш. - каза чичо Лиъм и ме погледна.

Бяха дошли всички без Мак и родителите и.

-Просто не ми се идва. - повдигнах рамене.

-Но, Дарси...толкова много се радваше, че ще организираме такава почивка, а сега? - включи се и леля София.

Премихнах набързо за да скрия напиращите сълзи, които напираха да се покажат, от влезлите в ума ми спомени.

Лежах върху Стеф, а той спеше.

Телефонът му изпилка в знак,че има съобщение. Напоследък получаваше доста съобщения.

Стеф се размърда.

-Еи! - промърмори сънено.

- Спящата ми красавица се събуди. - писнах весело и го целунах набързо.

-Мда, от кога си будна. - попита ме.

-Преди малко се събудих.

- Знаеш, че след някъде седмица завършвам и после сме на ваканцията, която всички организират?

Кимнах.

Той се прозя и продължи да ми обяснява.

-Та,мисълта ми бе,че всяка сутрин ще се будиш до мен, всяка вечер ще те целувам, ще бъдеш моя.

-Дарси?- чух гласа на Зейн.

-Д-да? - попитах го.

Мислено му благодарих,че ме измъкна от нахлуващите спомени.

- Кажи, защо не искаш да дойдеш! - погледна ме строго.

Погледнах към него, Найл и Бека.

Само те двамата от семейството знаеха,че имаше нещо между мен и красавеца.

Бека въздъхна и сръчка Найл. Явно се досети.

-Зейн, не мисля,че ще си искарам добре. Тук ще ми е добре.

-Н... - беше прекъсна от тате.

-Ако е заради Ем, ще и кажа да не идва. - погледна ме и се усмихна.

Не,не е заради Ем, а заради младши Пейн.

-Не, глупости. Радвам се,че сте си паснали с нея,нямам против Ем.

-Хари? - един до болка познат глас ме прекъсна.

Стефан.

Той беше в нас.

Беше толкова близо до мен, но и толкова далеч. Клиширано, нали?

Обърнах се към него и го погледнах. Чудех се какво ли ще каже.

- Кажи, Стеф. - тате го погледна.

-Аз, такова, та аз няма да идвам.- погледна ме набързо. - Нека Д-дарси си вземе някой, вместо мен. Все пак това е Италия. - засмя се.

- Точно. Ти го каза, това е Италия. Затова не ме интересува всички идват. Без нота. Ако искаш си вземи приятел, приятелка. - засмя се.

- Но. - казахме едновременно.

Погледнахме се и се усмихнахме един на друг.

- Няма, но. Темата е приключена. - каза и се заговори с останалите.

-Добре.-промърморих.

Взех си телефона и се настаних на дивана.

Започнах да си пиша с Мак. Обясних й какво стана. Не беше доволна от решението. То и аз не съм, но не мога да понеса да го гледам буквално всеки ден без да го докосвам, без да го целувам...

Гледна точка на Зейн.

Защо са такива инати?

Не са си безразлични.

Трябва да ги събереме.

-Зейн,братле?- побутна ме Луи.

-Кажи?

-Какво се замисли?

- Трябва да говориме с останалите за нещо важно, но не пред децата! - подшушнах му.

-Малик! Какво си намислил? - погледна ме строго.

-Ще съберем двама души, които си умират един за друг, но не могат да си преглътнат шибаното его. - казах му тихо и го дарих с една от така наречените мазни усмивки на Зейн.

- Нашата принцеса?

-Бинго! - засмях се.

- Вие сте луди! - възкликна Дарси, като ни гледаше. - Как може да...