Дъщеря на Хари Стайлс.

29.

Гледна точка на Хари.

-Нямаш шибаното право да идваш тук, да казваш,че си й майка и да ме заплашваш с медийните списания!- крещях по телефона.

-О,скъпи. Мога да правя всичко,което си поискам. - отвърна ми Ашли съвсем спокойно. -Ако не искаш ваички да разберат, как си бил използван от най-добрият си приятел ще обедиш дъщеря ни да дойде в Германия с мен, поне за месец, после,ако иска може да се върне или да остаме, колкото си иска. Довиждане Стайлс, целувки.-каза и затвори.

Метнах телефона си към стената.

-Шибана Ашли. - изкрещях.

Гледна точка на Дарси.

Седях в колата на Ашли и съпругът й. Бяхме пристигнали в Германия и в последствие разбрах,че сме в Берлин. Там ще прекарам цял месец без тате и останалите, без Стеф и най-добрата ми приятелка.

-Наспа ли се?-попита ме Ашли.

Кимнах.

-Дейвид, говори ли с Зак да освободи половината стая? -попита го. Зак?

-Ъм, кой е Зак? -попитах тихо.

-Синът ми. Ти си на 16, нали? -попита ме.

Син? Къде попаднах?

-Да след седмица ги правя. -усмихнах се.

-Е той е на осемнадесет. Ще се разберете. Ще си в неговата стая, надявам се,че няма да е проблем?

-Не. -казах и взех телефона си.

Разгледах социалните мрежи в които имах регистрация и получих съобщение от Стеф.

„Липсваш ми....ти усмивката ти, всичко."

Усмихнах се широко и реших да му звънна. Вдигна веднага.

-Бебе, пристигна ли? Как беше пътуването? Как е обстановката? -зададе всичко много бързо.

-Ей, липсваш ми. Пътувам още, сега сме в Берлин. Там живеят. -казах. Получих поглед и усмивка от майка ми. Майка ми? Чувствам го много странно.

-Хмм Берлин значим? -попита и се засмя.

-Да.-потвърдих.

-Поне ще си починеш малко от обстановката тук, стаята тии няма да е като публичен дом. -засмяхме се.

-Даа, относно това.-бях прекъсната.

-Какво? -попита с притеснение.

-Емии, те случайно имат дете и ще съм в една стая с него, бебе. - казах тихо.

Не исках да казвам,че е момче,защото той ще се ядоса.