Дъщеря на Хари Стайлс.

22.

-Дарси, Джъстин и Стефан. Тримката сте в една стая. Стаята ви е на последния етаж, до стаята на Мак и Томо. - каза тате.

-Не може ли да сме в отделни стаи? -попитах тате.

-Не. Качвайте се да си оправите багажа.

****

-Добре, има едно легло и диван. Как ще спиме? -попита Джъсти, след като беше приключил с оправянето на багажа си.

Погледнах него, след това Стефан.

-Както решите на мене ми е все тая.- каза Стефан.

-Еми, добре. - казах, като дори не го погледнах. - Значи аз и Джей, ще сме на спалнята, а ти на дивана. - усмихнах се.

-Както кажеш, дребен. - усмихна ми се Стефан и излезе.

„дребен,дребен,дребен„ това ми се заби в главата. Той ми казваше така.

****

Гледна точка на Стефан.

Излезнах от стаята и се подпрях на стената. Немога да я гледам с този изрусен идиот.

Полудявам.

Защо всичко трябва да е толкова сложно.

Дори и Барбара не дойде с мен. Техните не я пуснаха.

Реших да й звънна, поне да се разсея от Дарси.

След третото позвъняване вдигна.

-Хей, бебе. Как си? - попитах я.

-Липсваш ми. Искам те.

-И аз съм добре, мерси,че попита. -засмяхме се.

-Пристигна ли, Стеф?

-Да, преди 4 часа. Чакам да вечеряме след час или два и да заспя.

-Ойй,бебенцето ми. -изписка.

Видях мама и сестра ми да идват насам.

-Мдаа. Добре аз ще затварям, по-късно ще се чуем,бебе. Целувки. - казах набързо и затворих.

Прибрах телефона си в дънките и се затичах към двете мой кралици.

Хах обожавам да ги наричам така.

-Мамо, на къде. - спрях се пред тях.

Сестра ми беше сърдита.

-Да потърся Хари, сестрати искала при него. Обясних й, че той е зает сега,но тя не, разсърди се и почна да реве.

Засмях се. Винаги реве, когато не стане нейното.

-Ела, мъник.