Дъщеря на Хари Стайлс.

21.

Гледна точка на Дарси.

-Как може да сте такива лигавщини? -въздъхнах на Зейн.

-Много е трудно. - престори се на изтощен.

Засмях му се, а той направи убидена физиономия.

-Ох. Имам въпрос към вас. - казах.

Всички се обърнаха към мен.

Твърде смущаващо е.

-Ако дойда, кои ще са на ваканцията и колко време ще сме там? - попитах.

-Скъпа..-заговори тате. - Ще сме по семейно. Пейн с децата, Стеф и Джес. Хоран, Малик с бъдещата госпожа Джиджи Малик. , засмя се гръмко. -Томлинсън с приятелката си и ние двамата с Ем и теб и най-добрата ми приятелка с откаченото си дете. - усмихна се с двадесет и четири каратова усмивка.

-А Джъстин, той защо няма да идва? - попитах.

Осещах погледа на Стефан върху себе си, но реших да го игнорирам също и казаното нещо за моето коте.

-Защото каза,че ще са на планина с приятели. - отговори ми.

-Ще му се обадя да дойде, Поне да не съм сама. - казах.

-Няма да си сама. -каза Стефан.

Преглърнах едва едва.

-Ще си с Мак, мен, Томо, сестра ми. -усмихна се.

-Да, добре тате кажи му да дойде. - игнорирах го.

-Хубаво, мамо, тате ще взема Барбара. - каза.

Наблюдавах го.

Беше се ядосал, не изчака отговор от родителите си и направо излезна.

Изпуфтях.

Филмар. Първо ме къса, а сега се и сърди.

Как ще ти го върна Стефан Пейн. Бедна ще ти е фантазията.

***

-Дарси! Хайде де! Ще изпуснем полета. - викаше тате.

-Не ми викай, Джъстин не се беше облякал, как да се облека? -викнах на свой ред аз.

-Джъстин! Веднага слизай долу! - извика леля Ем.

-Да,да. - мърмореше. -Джъстин това, Джъстин онова, пфффф. - мърмореше доката слизаше по стълбите, а аз бях зад него.

-Чувам те! - каза майка му.

- Пф.

-Всичко ли си взе, принцесо? - попита ме тате, докато се обуваше.

С Джъстин се бяхме облегнали на стената.

-Да! - отвърнах и се усмихнах.

-Това е целия гърдороб! А на мен не ми даде втори куфар, даже половината неща в куфара ми са твой. - оплака се.

-Не се дръж като бебе! - казах у го боцнах по носа. Сбръчка вежди и продължи да си мърмори.

Тате се засмя.

Да спомена, тате не знаеше,че двамата сме скъсали и мисли,че ходиме още.

Започна да го харесва. То има ли избор?

Пътя към летището не беше скучен. Пяхме и се смеехме.

- Къде са Хоран?. - попита тате.

Всички бяхме на летището и чакахме Бека и Найл.

Джъстин ме закачаше постоянно, а Стефан седеше и го гледаше злобно.

Джей ме прегърна, а аз се опулих, при което той се засмя.

-Стефан ме гледа, така все едно съм му взел обяда. Ревнува. - прошепна.

Обвих двете си ръце около врата му.

-Знам. -промърморих.

- Искаш ли да му го върнеш, да съжалява,че е избрал Барбара. - попита и захапа леко ухото ми.

-Д-да. -заекнах.

Той ми действаше странно. Не беше като Стеф, не можеше дори и да си помислям да ги сравнявам.

-Добре. - каза и постави ръцете си на дупето ми.

Стисна го и се отдръпна от мен усмихвайки се.

-Ето ви! - викна тате.

Беше се стресирал.

Бека дърпаше Найл за тениската, а той горкия охкаше и мъкнеше куфарите.

-Извинявайте! - въздъхна. -Просто, господин винаги съм гладен, не съм ял от половин час, ще умра от недояждане не се откъсна от проклетия хладилник. - повиши леко тон. Всички се сдържахме да не се засмеен, а чичо горкия несмееше да гъкне.

-Хайде, Бека, ела при нас. - викна я София.

Минахме през всички проверяващи устройства.

Самолета беше само за нас, което беше страхотно.

Настанихме се.

Зейн и Лиу седнаха пред мен и Джъстин, като Зейн хвърли поглед на събеседничето ми и започна да си мърмори, като правеше странни физиономи.

Зад мен седна Стефан със сестра си. Тате и Ем бяха заедно, а другите не ги отразих, кой знае колко. Нали за някъде в самолета?