Дъщеря на Хари Стайлс.

Пета част.

Неутрална гледна точка.

Двойката,която до преди броени секунди изживяваше своя момент, бе прекъсната от два изненадани гласа.

-Мамо?- русият младеж я погледна ядосано.
-Тате? - възкликна красавицата.

Тя се радваше за баща си, за разлика от приятеля ѝ.

Възрастните веднага се отделиха един от друг и бяха почервеняли целите. Все пак,децата им ги бяха видяли да се натискат.

-Ъм, т-такова ние..- запелтечиха двамата.

-Вие просто се натискахте? - възкликна Джъстин и погледна яростно майка си.

-Джъстин!- прекъсна го майка му.

-Не! Това е, това е отвратително! Та вие двамата едва сега се запознахте! - младежа беше ядосан и не подбираше думите си. - Има толкова много мъже в Лондон, а ти избра точно бащата на приятелката ми?! Защо? - наблегна последния въпрос.

Докато чакаше да му отговорят, Дарси стоеше и гледаше сцената,която се развиваше. Тя се радваше, но не искаше Джъстин да страда и да се кара с майка си.

-Джъстин?- повика го плахо момичето. - Стига, остови ги. Утре ще говорите.- той кимна и си пое въздух.

-Хей,хей?! Стига! Не се е случило нищо конкретно! Не го превръщайте в тема на разговор за следващите години! - скара се къдрокосият мъж и погледна младите деца пред него. - Мисля,че каквото правиме с майка ти - погледна Джъстин в очите - касае само нас. Не сте ни на годините, за да ни държите сметка. Най-малкото да повишаваш тон на майка си! - докато говореше не откъсваше поглед от него. Беше се ядосал, че ги бяха прекъснали и също,че това се случи. Беше му добре и така,поне той така смяташе.

-Стига! - включи се Ем. - Джъстин горе! - той тръгна да протестира,но бе прекъснат. Дори нямаше шанса да проговори. - Веднага!

-Хубаво, Ем! - наричаше я Ем, само когато беше ядосан. - До утре, бебе!- каза видимо спокойно на приятелката си.

-До утре! -отговори тя.

-Дарси, чакай ме в колата! - нареди баща ѝ.

Дъщеря му искаше да спори с него,но реши, че сега не е момента за това.

Кимна и тръгна към колата.

Гледна точка на Хари /ГЛХ/

Изчаках Дарси да излезне. Видяха ни!

"Дъщеря ти те видя! Видя те!"
Хаза, който беше в главата ми танцуваше и си припяваше, държейки бутилка Jack Daniels.

Това е странно, защо е там? Да маха алкохола!

-Ем? - повиках я. Беше се замислила. Приближих се към себе си и я прегърнах. - Спокойно,любов! Те ще разберът,че това беше грешка.- при тези думи тя заплака.

"Идиот! Простак! Как можа да я разплачеш?". Хаза ме гледаше и вече не дършеже в стъклената бутилка, а една бухалка. Разтърсих глава. Трябва ми психолог!

"Идиот! Не мисли за себе си!"

- Любов,не плачи. - прегърнах я. Стояхме така близо минута. Ем вече не плачеше. -Какво има,кажи ми! - настоях.

Тя се отдели от мен и седна на стола, на който беше в мен преди минути.

-Няма,нищо! Не се случи нищо конкректно! - промърмори и отмести поглед.

"Стайлс, ти си безмозъчен стар идиот! Жената те харесва,бе! За теб това може да незначи нищо,но за нея не е така! "

Сега загазих.

-Ем? - промърморих. Тя ме погледна. Очите ѝ вече не бяха така красиви.

"Заради теб! Също и заради шибаните ти нужди!" Този път Хаза беше прав, но го игнорирах.

-Ем, съжалявам. Не трябваше! Беше грешно. Ти си много красива, но това не е за мен. На теб ще ти е по-добре без мен.

-Но.- прекъснах я.

-Да, щом те видях изпитах нещо, но това е толкова грешно. Не искам и ти да страдаш. Последната ми истинска връзка..- замълчах. Тя ме гледаше с такъв голям интерес, а очите и светеха. - Тя,тя свърши зле. Страдах. Също и тя. Не мога да си го позволя отново, не искам да те въвличам и теб. - въздъхнах.

-"Тя", "тя" е била майката на Дарси?- попита.

Кимнах.

-Не живей в миналото. Живей в настоящето. - усмихна се.

-Работя по въпроса! - върнах ѝ усмивката.

-Имам предложение! - погледна засрамено.

"Това ще бъде интересно!" Пльосна се на дивана с купа пуканки и се загледа. Боже! Аз съм луд!

-Слушам те,Ем! -погледнах я.

-Аз, искам ...

660 думи.