Дъщеря на Хари Стайлс.

Десета част.

ГЛЕДНА ТОЧКА НА ХАРИ

"Мразя те!"

Думите ѝ кънтяха в главата ми и се забиваха,като стрели във всяко едно кътче от сърцето ми.

Моята принцеса ме мрази.

-Голям идиот си, Стайл! - извиках.

Няколко души ме изгледаха странно,но си продължиха по пътя. Огледах се. Не забелязах,кога бях стигнал близо до къщата на Ем.

Все повече затъваш.

"Тя,не те мрази наистина,нали?" Хаза , който бе в глава ми, се беше завил с одеалото на Дарси и плачеше.

Избутах го от мислите си, не ми трябва още един Хаз, който да страда,достатъчен съм си и аз.

Но,защо се ядоса толкова, като разбра,че ще съм в нейното училище?

"Вероятно,защото си ѝ баща, а тя е на петнадесет и е в крехка възраст?" изцъка Хаза.

Разтърсих глава. Може би трябва да се върна и да поговориме,като нормални хора без да си крещим един на друг. Трябва да разбере,че правя всичко заради нея, за да може да има хубав живот. Искам да има всичко. Да не страда.

"Трябва ѝ жена в живота ѝ, а не двадесет годишните момичета, които водиш!"

Защо един път не вземе да млъкне?

"Знаеш,че съм прав! Не ме игнорирай!" скръсти ръце.

Бях се онесъл в мислите за Дарси и се блъснах в някой.

-По..- млъкнах,когато видях в кого се бях блъснал.

-Ей,извинявай!- усмихна се.

-Спокойно,Ем.

Огледах я, беше с червена рокля,която покриваше стегнатото и дупе и стигаше до средата на бедрата ѝ. Несъзнателно се усмихнах.

-Хари! Спри да ме зяпаш така! - скара ми се.

-Защо, ти си моя!? - казах и се приближих към нея. Тя отстъпи назад и се изчерви. Засмях се на реакцията ѝ. Придърпах я към себе си и слях устните ни в нежна целувка. Беше кратка,но приятна.

Отпуснах се.

Отделих устните си от нейните и видях, че няколко човека най-нагло я оглеждаха. Хвърлих им един смразяващ поглед,но те не спряха да я гледат. Спуснах ръцете си към дупуто ѝ и го стиснах. Тя ахна и отново я целунах. Този път целувката беше страстна. Махнах едната си ръка от задника ѝ и показах среден пръст на нахалниците,който ни гледаха с отворена уста. Те веднага си продължиха с задълженият,които бях прекъснали,все едно нищо не е станало.

-Сама ли си? - попитах я и в главата ми се появи красива гледка.