Дъщеря на Хари Стайлс.

35.

Месеца мина толкова бързо и вече бях в нас.

Случиха се доста странни неща,който объркаха много животите на всички ни.

Като за начало Ейдън една вечер ми призна,че е влюбен в мен..

" Бяхме се събрали в стаята на Зак и гледахме филм.

Стефан беше заспал, а аз бях превзета от интересния филм,който гледахме.
Усещах погледа на Ейдън по себе си.
Хвърлих му лека усмивка,а той се изчерви.

Той не се изчервяваше.

- Може ли да поговирим?- прошепна.

Кимнах,за да продължи.

- Ако може в другата стая?

Станах с леко нежелание,понеже трябваше да се отделя от мекия диван и да прекъсна филма.

Слезнахме в трапезарията и се облегнах на дивана.

-Слушай,малко ми е трудно да го призная... -замълча за секунда и погледна настрани.

-Хайде, Ейдън. Можеш да ми кажеш всичко, все пак сме приятели,няма от какво да се тревожиш.-наистина,нямаше от какво да се тревожи.

- Точно зариди това,че сме приятели и  ти имаш човек до себе си, ми е малко трудно да ти кажа,но не издържам. Трябва да го кажа,за да ми олекне и знам,че чаках твърде дълго,за да го кажа пред теб,но съм влюбен. -замълча и ме погледна.

-Та това е страхотно, много се радвам за теб,коя е? -попитах а той преглътна тежко.

-Влюбен съм до полуда в теб.Още от мемента, в който те видях...Усмивката ти,гласът ти, всичко в теб ми харесва. - приближаваше се до мен със всяка изминала секунда.

Бях шокирана, не предполагах, че има някакви чувства към мен,че аз съм това момиче.

Докато асимилирах думите му, усетих меките му устни.

С лек уплах започнах да движа своите и Ейдън ме придърпа към себе си.

Докато се усетя се намирахме на дивана.

Може би заради адреналина,който ме връхлетя, когато чух че е влюбен в мен или пък от съжаление продължавах да задълбочавам целувка ни.

- Дарси? - чух Стефан.

Мамка му.

Гласът на приятелят ми ме извади от транса,в който бях попаднала и веднага се отделечих от влюбеното в мен момче.

Как успях да го целуна? Та аз имам приятел.

Огледах се и видях сънения Стефан да слиза по стълбите забил поглед в Ейдън.

-Д-да? - заекнах. Дали ни беше видял?

-Търсех те,любов. - отвърна и ме придърпа към себе си неотделяйки поглед от Ейдън,всякаш знаейки,че туко що ми бе признал,че е влюбен в мен. "

" - Не предполагах, че си толкова смел,че да признаеш на момичето ми, че имаш някакви чувства към нея. Мислех те за по умен,наистина, но имаш голям късмет,че си тръгваме и само заради Дарси,не си влязъл в болница. - Стефан говореше толкова спокойно на Ейдън, че чак се чудех дали това е истина. "

Признах на Стефан, за положението в което бях попаднала. За радост той го прие почти добре,но се сдоби със счупена ръка.

Имах лек проблем с убеждаването да не прави нищо на Ейдън.

-Дарси, готова ли си? - попита ме Стеф.

Кимнах.

Щяхме да излизаме с приятели.

-Да. -кимнах и станах от твърде удобния креват на Стеф.

- Не мисля, че е добра идея да си така облечена. - прошепна и ме придърпа плътно до себе си.

-Бебе, как мислиш, че трябва да се облека. -попитах с насмешка. - Отиваме на клуб все пак.

- Може и да си останем в нас и да сваля тази червена рокля,как мислиш? - прошепна и захапа леко ухото ми.

-Мисле,че закъсняваме и ако продължиш така ще ми трябва ново бельо. - измрънках.

- Така ли? - завъртя ме с гръб към себе си.

Измрънках.

-Надявам се, че знаеш,че мога да те изчукам тук и сега при това положение. И да гледаме после филм и пак да съм в теб, отново и отново. - говореше бавно и разхождаше ръцете си по цялото ми тяло или поне здравата. -Цял месец мислех за това и се сдържах понеже бяхме при майка ти, но вече си моя.

- Закъсняваме. - смоталевих и се измъкнах от него.

- А аз съм възбуден, бебе. Не мисля, че трябва да ме оставяш в това състояние.-измрънка.