Дъщеря на Хари Стайлс.

31.

Тете ми каза,че се е сдобрил с Ем и сега всичко е както беше преди. Разказах му,че съм се запознала с нови хора и може би няма да е толкова лош престоя ми тук. Стеф не ми беше звънял, което малко ме разстрои,но Ейдън ме развесели докато гедахме филм. Целихме се с пуканки и пищяхме от страшните сцени, е поне аз.

Цяла седмица излизах със Зак, Ейдън и приятелите им. Беше забавно. Една вечер бяхме на някакъв увеселителен парк и се сдобих с малко плюшено коте от Ейдън. 

                                ***

Събудих се от почукване на вратата. Измърморих нещо и се завъртях на другата страна,но с моя късмет тропането продължи.
Метнах завивката на земята и се огледах. Зак го нямаше,което ме учуди,понеже беше още рано, а той не се щадеше от сън. Тропането продължи.

-Идвам.-извиках и се запътих с лениви крачки към вратата. -Какво подяволите искат....- отворих вратата с замах и се бях подготвила да напсувам човека,които ме безпокои толкова рано, но замръзнах и май си глътнах целия речник.

-Няма ли да прегърнеш приятеля си? -попита  с усмивка Стеф. Той беше тук,  за мен. В Германия.

Започнах да пища от радост и се метнах върху него. Малко се олюля,но се задържа на крака.

-Честит рожден ден, принцесо!-прошепна ми в ухото и се отръпна от мен. Погледна ме и след миг сля устните ни в едно.

-Ти, как, защо? Защо си тук? -исках да го питам много неща,но бях много развълнувана и сичко излизаше сякаш без команда.

-Нека първо да влезем  да се облечеш, за да слезнем долу? -попита и ме целуна отново,но за кратко.

Кимнах и той ме пусна,като затвори вратата.

-Е, как е принцесата ми? -попита и се излегна на леглото.

-Вече по-добре,ти?

-Аз също. -отговори ми.

-Майната му на дрехите,искам да съм до теб. - изписках и се настанъх при него. Стеф ме придърпа и аз седнах върху него.

-Липсваше ми-прошепна и ме целуна- много, нямаш си и на представа колко. - смъкваше целувките надолу.

-Мхмм. -измърморих, като се движех бавно.

На вратата се почука.

-Да-казах като още седях в Стеф.

-Честит рожден ден, мила. -Чу се гласа на Ашли. Станах с леко нежелание, но още бях усмихната и я прегърнах, тя май се смути,предполагам не бе очаквала точно тази реакция,но да бъдем честни, то и аз не очаквах да я прегърна,но се случи.

-Благодаря. -прошепнах.

-Заповядай,това е за теб. -подаде ми една бяла кутия.

-Мерси.

-Стеф, оправете се и слезте долу за закуска. Дарси, Зак е в кухнята с Ейдън. Направо може да отидете при тях докато оправя масата. - кимнах.

-Добре, оставям ви. -  погледна ни и излезна.

-Ейдън? - повдигна вежди Стеф.

-Приятел на Зак, най-добър да съм по точна. -казах и се върнах при него. -Какво да облека? -попитах го.

-Ммм сивия клин на адидас и потник? - извъртя очи.

Винаги когато бяхме заедно го питах това.

-Става. -казах и извадих дрехите.
Съблякох си блузата, която ми служеше за пижама и облякох потника, след което обух клина.
Осешах погледа на Стеф върху себе си и се обърнах с усмивка.

-Не се смей, не знаеш какво ми причиняваш. -измънка. Засмях се и му пратих въздушна целувка, а той я хвана и я постави върху приятелчето си,като ме погледна с невинен поглед.

-Идиот. -  казах тихо и се обърнах.

-Твоя идиот. -каза зад мен,като ме прегърна.

-Дарси, слизайте! -извика Зак.

-Хайде. -задърпах го.

След няма и  минутка бяхме в кухнята.

-Честит рожден ден Дарси ! -извикаха Ейдън и
Зак.

-Колко мило, благодаря ви. -прегърнах ги по отделно.
Ейдън ме завъртя, а аз изпищях от изненада.

-Кхъм. -прокашля се Стеф,който се беше облегнал на рамката на вратата.
Ейдън ме пусна и се усмихна извинително.

-О, да. Забравих, момчета това е Стефан, гаджето ми. Стеф това са Зак и Ейдън. - представих ги и отидох до Стеф. Те се прегърнаха по братски,както се прегръщат момчетата.

-Ще ядем ли? -попитах ги.

-Да,хайде.-каза Зак и седна на масата.