Дъщеря на Хари Стайлс.

Пролог

****
-Дарси,Дарси, Дарси! - чувах името си,но не обръщах кой знае какво внимание.

Питате се защо?

Защото е събота! А аз, искам да се наспя. Просто е твърде изморително,всичко. Целият живот,който водя. Издадох някакъв звук наподобяващ на скимтене? След това се завих през глава. Две ледено студени ръце ме прегърнаха.

-Стайлс! - извиках.

-Стайлс! - изимитира ме зрелият ми баща.

Надявам се,че усетихте иронията.

-Пусни ме! Ще кажа на сестра ти,че ме закачаш! - отправих своята заплаха, но все още ми се спеше и тя не прозвуча така,както исках.

-Не ме е страх от нея! - каза решително - отвих се и го погледнах странно, а той се засмя. - Добре де, може би малко, но това сега не е важно. Важното е,че трябва да ставаш млада госпожичке! Имаме работа! Трябва да ходиме до мола, за да ти купиме там нещата, който си искала. - той говореше толкова бързо, а аз едва го гледах. - Елинор! Нещата който си искала да купиш с нея преди! - сега ми просветна.

-Ол,да! Но не е нужно. Мога и сама, ще викна с мен Джъстин.- погледнах го отново и се наместих до него.

- А, не! Без този рус ид...-прекъснах го.

-Не, не казвай,нищо за него!- засмях се.

Защо не го харесва. Той е толкова красив,добър,секси, има страхотно тяло,знае как да ме накара да се отпусна. Харесвам го,но ето идва "но-то" баща ми не го харесва.

-Добре,добре. Няма да говоря! - каза и се усмихна чаровно. Дори и да е на 33 години,той пак си остава малко момче със сладки трапчинки и уникална усмивка.

-Повярва ли си?- станах и отидох в банята.

-Да,да,да? Мир! За да ти го докажа, ще поканим пик...- изкашля се. - Джъстин на вечеря с момчетата. - ама той май е сериозен.

-Наистина? Какво криеш? Какво искаш да му направиш? - попитак като излезнах от банята заедно с моята четка за зъби.

-Нищо, сериозен съм. Искам да го опозная. Щом ти го харесваш и аз ще го харесам. - оттовори и се усмихна.

-Добре,но без номера! Не искъм да избяга от къщата като миналият път с Аш! - засмях се от спомена на тичащото момче,крещящо, че няма да ме доближи повече. Това беше много тежък период за мен. Все пак, тогава бях на 10 години и татко и чичо Зейн заедно с Лиъм и Луи изплашиха до смърт момчето с зрелите си разговори. Още настръхвам от спомена на зрелият ми баща и зрелите му приятели. Горките им жени,как са ги търпяли толкова много време?

420 думи.