Дъщеря на Хари Стайлс.

28.

Ашли.

Моята майка.

Беше тук и не беше сама. До нея седеше мъж, който лъхаше целия на изтънченост, а до тях количка. Беше със семейството си, което е създала.

Не усетих, кога съм се разплака, докато една сълза не падна върху ръката ми. Набързо я избърсах  и се извиних ,като станах от масата под претекст,че отивам до тоалетната за малко. София ми прати съчувстваш поглед, а аз и се усмихнах леко.

Минавах през различните маси и вече пусках сълзите си на свобода.

Защо е тук? Защо точно с тях? Трябваше ние да сме на тяхното място.

Бях в тоалетната. Хванах се за ръба на плота и затворих очи. Всичко си беше добре преди. Защо се върна? Ако каже на тате, че иска да отида при нея за малко? Дали ше се разочарова от мен,ако отида.

Усетих две ръце да ме обгръщат.

Стефан.

Усмихнах се. Винаги е до мен.

-Бебе, как си? -попита ме и целуна вратът ми.

-Зле съм. -обърнах се към него.

Заключихме погледите си.

Преди да се усетя започнах да му говоря.

-Тя е тук отново и то със своето семейство. Семейството, на което се е отдала, на което дава обич и подкрепа. Трябваше да дава всичко това на нас с Хари, а не на тях. Стеф, нямаше я когато имах нужда от нея.

-Принцесо, имаш нас, мен. Всички сме до теб. -прекъснах го.

-Знам, но тя не е до мен, не е била. София е била до теб,когато са ти разбивали сърцето или когато си падал от колелото,когото синсе пребирал пиян, помагала ти е с домашните даже.. а така наречената ми майка не е правила това, нямаше я. Била е с с друг, а не с тате. Тогава той е имал нужда от нея, а тя е била в прегръдката на друг.

Вече плачех.

-Спокойно, не плачи.  Ще се наредят нещата. А сега да ти изплакнем лицето и да се връщаме при останалите.

Стеф се погрижи за мен, докато аз се сдържах да не се разплача отново.

-Готова си, да тръгваме? - попита ме.

Въздъхнах.

-Хайде. -намръщих се и тръгнах напред. 

За секунда се озовах в ръцете на приятеля си. Гледаше ме с толкова много обич или просто на мен така ми се струваше, но ми харесваше този влюбен поглед. 

-Не и преди да те целуна. - веднага постави устните си върху моите. Целуна ме нежно и бавно, като захапа долната ми устна и веднага се отдръпна.

-Да тръгваме.

Излезнахме и след по малко от минута, бяхме при останалите.

Тате веднага стана и тръгна към мен. Прегърна ме. Веднага забравих за всичко и всички. Неговите прегръдки винаги ми действаха добре.

-Извинявай за това. -каза и ме пусна.

Погледнах го странно, той не е виновен.

Побутна ме към масата.

-Извинете,че се забавих. -казах и се усмихнах фалшиво.

Започнах да ям, като не обръщах никакво внимание на останалите.

Ръката на Стеф се плъзгаше върху бедрото ми, което ме караше да се чувствам напрегнато и му хвърях гневни погледи. Той се правеше,че не ме забелязва. 

Издадох стон, поради вече приятното чувство, което се беше настъчанило долу в корема ми. Пръстите на Стеф ме докосваха.

Всички се обърнаха към мен, а аз се изчервих. Изкашлях се и взех чашата с вода и отпих от нея.

-Извинете, нещо се задавих. -казах тихо и се загледах в чинията ми. Стефан се засмя, а аз станах още по червена.

Махнах ръката му леко и скръстих краката си. Той се намръщи и изпуфтя.

-Стеф, добре ли си? -попита го тате.

-Да,Хари. -каза троснато.

Тате се засмя.

-Добре, тази вечеря е специална. -започна тате и всички го погледнахме.-Тези дни станаха много неща, които бяха непредвидими. Поканих Ашли, заедно със съпруга й и синът й.- направи пауза. Беше му тежко. Колкото и да отричаше и да криеше.- Говорихме с Бен, за тези които отсъстваха, Бен е приятелят на Ашли. -погледна ме. На къде биеше с това. -Решихме, че ще е добре да отидеш при тях за две седмици. Какво ще кажеш? - гледаше ме с очакване и надежда.

-Вие го решихте? -попитах  тихо.