Дъщеря на Хари Стайлс.

34.

Гледна точка на Дарси

-Вие момчетата сте много сложни личности! - съобщих на Зак,който беше станал свидетел на случката със Стеф.
.
-Както и вие. - засмя се леко. - Последвай Стефан, на Ейдън ще му мине. - добави.

. Исках да го прегърна, за да се успокой.

Кимнах и се затичах. Нямам си и на идея какво му стана на Ейдън, после и на Стеф.

Излезнах от къщата и видях как Ейдън се изправя от земята.

- Какво правиш? - викнах към Стеф за да ме забележи. Видях ръката му,която беше разкървавена.

Той да не би да си е загубил ума?

-Разаснявам нещата. Понеже някой не разбира, какво е и какво не е негово. -отвърна ми троснато и тръгна напред.

Притичах до Ейдън и го прегърнах леко.

-Извинявай. -прошепнах и се отделих леко от него. Погледнаг го и забелязах,че имаше кръв по устните. -Трябва да те почистя,хайде. Не знам какво му става на Стеф, беше си наред. -въздъхнах.

-Спокойно. Не се тревожи за мен мъниче. Отиди и намери гаджето си, все пак дойде до Германия заради теб, не го пренебрегвай така. -каза и се усмихна.

Беше прав, но не исках да го оставям така, все пак беше почти пребит от Стеф. А Стефан не си поплюва.

-Хайде. - бутна ме леко с ръка. Засмях се.

-Щом настояваш. - усмихнах се.

-Искам да ми звъннеш,ако има нещо?- погледна ме .

Кимнах и тръгнах към Стеф. Та той не познава околността.

-Уффф. - въздъхнах.

Разходих се наоколо къде може да се е вдянал?

Разходих се още половин час и никъде не го намерих.

Реших да се връщам в къщата все някога щеше да се прибере.

Седях в стаята на Зак и чаках Стеф, но той не идваше. Започнах да се притеснявам повече за него.

Какво ли прави? Този въпрос не излизаше от главата ми.

Бях се замислила и неусетно заспах.

-Дарси? -чувах шепот, но не исках да се събуждам. -Любов моя, хайде. Моля те. Събуди се. - усетих устни. Не кои а на приятелят ми.

Рязко станах и го бутнах от мен.

-Стефан?

-Дарси....-каза плахо. -Извинявай, аз съм пълен идиот. -промърмори.

-Искам само да ме изслушаш и после ще решиш дали ме искаш тук при теб или не. - двамата въздъхнахме и аз кимнах.

-Държа на теб. Вбесявам се дори когато те гледат, а камо ли когато говорят с теб някакви измислени пубертети, Дарси. Страх ме е,че ще избереш него пред мен. Връзката ни не протече така гладко както искахме спомняш си,нали? -попита ме. Кимнах. Как да не си спомням. - Но въпреки всичко аз те обичам. Немога без теб. Колкото и да искам да не те притискам не се получава. Да егоист съм, но това е само защото това си ти. Моята Дарси. Ако решиш,че не ме искаш си тръгвам. Чакам те долу.

Стана погледна ме и ме целуна леко.

Искам го. Какво му става. Няма да го зарязвам.

Настигнах го и го прегърнах.

-Обичам те Стефан. Само теб и никой друг.