Дъщеря на Хари Стайлс.

25.

Гледна точка на Дарси

Видях майка си,след толкова много време. Не мога да повярвам. Представях си срещата ни да стане по друг начин, а не да прекъсне натискането ми.

Когато излезнахме от стаята на София, с Стеф се запътихме към нашата стая. Двамата мълчахме. Никой нищо не смееше да каже. А и какво може да ми каже, абсолютно нищо.

Сега седяхме на дивана и той ме беше прегърнал.

-Как си? -попита.

-Незнам.

Наистина не знам.

Замислих се, за това, какво направих, преди не по малко от половин час.

„ -Един ден. След един час долу! -отговорих, понеже се замислих. Хванах Стеф и излезнахме от стаята."

-Стеф, дали не сгреших? - попитах го, като се надигнах от него и седнах.

-Не, имаш правото да си с нея и да разбереш нейната гледна точка. Хари не ти е говорил за това,понеже е много болна тема.- каза и стана. ,Хайде ела да видим какво ще облечеш.

Кимнах и тръгнах след него.

-Имаме двадесет минути. -съобщих му.

-знам.

След 15минути бях облякла черни къси дънкови панталонки, червен потник и червените ми Vans.

-Мерси,че си до мен. - казах и се метнах на леглото.

Не получих отговор, стана ми малко кофти, но все пак не трябва да очаквам много.

-Аз също те харесвам, ще скъсам с Барбара още щом се върнем. И ще съм само твой и ти ще си само моя.-каза, като се беше приближил до мен .

Мълчах. Сега ли трябваше да си глътна целия речник?

-Ще бъдеш ли моя приятелка? - попита набързо.

Целунах го. Нямаше какво друго да направя.

Стефан се отдръпна. Дишаше тежко.

-Това значи ли,че повече ръчичките на русия няма да са върху теб? -попита.

Засмях се.

-Да,няма да са върху мен. -казах бързо.

-Хайде да слизаме долу.-задърпа ме към вратата.

-Притесняваш ли се? -попита.

Вървяхме към асансьора, корема ми беше на топка.