Дъщеря на Хари Стайлс.

Четвърта част

Гледна точка на Хари /ГЛХ/

Стояхме пред вратата, на къщата на семейството на Джъстин. Защо изобщо се съгласих да останем.
Джъстин звънна пак и след броени секунди вратата се отвори.
Показа се жена, на възраст може би около дведесет и седем години. Беше красива. Сините ѝ очи се забиваха в мен, кото игли. Изчерви се, а аз се усмихнах.

-Е,мамо! - вметна Джъстин, явно забелязвайки интереса на майка си към мен.

-Ол,да! Извинете ме! Заповядайте в хола. - усмихна се и ни направи път да минем.

Дарси се отдели от приятеля си и дойде до мен с усмивка до ушите. Погледнах я странно.

-Какво?- попитах я.

-А,нищо,нищо...само внимавай с лигите! - каза и се засмя силно. Чуха се и още два смяха.

-Дарси! - скарах и се и тя престана. Сега аз и се усмихнах.

-Дарси!- пропърмори си. Хвърлих ѝ един поглед а тя погледна настрани.

-Искате ли нещо зя пиене? - попита ни домакинката на къщата,когато се настънихме па дивана.

-Не,благодирим! - отговорих.

-Запознайте се де!- вметна шеговито Джей.

-Извинете ме, много съм отнесена! Аз съм Емили! - усмихна се и подаде ръката си към мен. Станах поех ръката ѝ и я целунах нежно.

-Хари,Хари Стайлс. Бащата на Дарси. - усмихнах се и използвах тръпчинките си.

-Здрасти, Ем. Отново. - включи се дъщеря ми.

-Дарси, ела да те прегърна. Отдеве не успях. - каза радостно Емили и прегърна силно Дарси.

-Мамо, стига толкова с прегръдките! - каза сърдито Джъстин. Засмях се. Напомня ми на мен,когато запознах нашите с майката на Дарси. Усмихнах се при спомена.

-Добре,добре. - отръпна се.

-Дарси, ела да ти дам учебника! - погледна я, Джъстин.

-Изминете ме. - каза и тръгна да става.

Хванах я за ръката.

-Внимавай! Няма да си бавим много,чакат ни в къщи. Половин час и тръгваме! - казах.

-Добре,добре! София и Лиъм са там! Държат всичко под контрол. - каза и се усмихна. Ахх, какво си намислила сега.

-Хаѝде, качвай се! - прекъснах я.

-Е, Стайлс...Дарси е много умна, добра и възпитана. - вметна Ем.