Дъщеря на Хари Стайлс.

Осма част.

-Добре,добре! Трябва да ви кажа нещо. Другите го знаят.- Хари, погледна семейство Пейн, бъдещото сем. Хоран, Лу и Зейн. И продължи,кото върна погледа си на мен и Стеф. - От утре, токова, да де, аз ще съм в учител във вашето училище! - изстреля набързо.

-Т-ти каквоо? - изписках.

-Честито! - поздрави го Стеф.

Той кимна.

-Дарси? - тръгна към мен, но аз отстъпих назад.

-Недей! Защо? - попитах.

"Това ще е интересно..., но се успокой!"

Не,мога! Как ще е в моето училище? От толкова много училища в този град, той избра моето. Нестига,че за половината училище съм дъщерята на секс символа, сега ще съм и дъщеря на учителя. Това е кошмар, аз сънувам. Ще се събудя.

Всички ме гледаха с изненада.

-Отговори ми,подяволите! - извиках и сълзи се заформиха в очите ми.

-Дарси! Стига с тези детинщини! - на свой ред извика той.

Усещах парещите сълзи,който вече се стичаха по лицето ми.

-Хаз, не ѝ викай! - намеси се Зейн.

-Не се меси!- възкликна тате.

Мразя го!

-Ужасен си! - промърморих и тръгнах към стаята си.

-Дарси Стайл! Да не си мръднала! - изсъска.

"Послушай го,не се шегува!" едно гласче проговори.

-Хари! Остави я, да помисли над чутото! - каза уплашена от ситуацията София.

Няма нужда да ме защитаваш, Соф. Помислих си.

Хари ѝ хвърли гневен поглед и се обърна към мен.

-Стига си се държала, така сякаш си в центъра на нещата! Един път приеми нещата,така както са! - каза ми.

- Не ми викай! Кога не съм приемала нещата? Винаги съм ги. Никога не съм те съдела. Никога! - изкрещях му. - Не искам! Не искам да си в моето училище! Разбери ме! - изкрещях му и седнах на земята.

-На това ли съм те учил? - погледна ме.

Не смеех да го погледна.

-Не ме интересува мнението ти! Казвам ти и това е! Аз съм ти баща, искаш или не ще ме слушаш!- каза строго,дакато ме гледаше право в очите.

- Мразя те! - извиках и станах,като изстрих поредните сълзи,който бяха по негова вина. - Не искам да имам нищо общо с теб Стайлс! Мразя те!- виках и плачех едновременно. Никога до сега не
му бях казвала,че го мразя.

Видях в очите му болка.

"Прекали."

-Мразиш ме? За това,че те отгледах и не си лишена от нищо? Всичко,което си пожала съм ти го давал! Отгледах те! Ти се роди когато бях на осемнадесет години, докато всички мой приятели се забавляваха, аз се разкъсвах с групата и теб ! Сменях памперси вечер и след по-малко от пет години се справях с теб сам. - каза гледайки ме. Виждах ясно изписаната болка,която беше изписана на лицето му,също и сълзите,които се бяха появили в очите му. Тези красиви очи.

Но, той не разбира.

"Трябва да престанете! Наранявате се взаимно!"

- Извинявай! - всички ме погледнаха странно. - Извинявай,че съм съсипала перфектния живот,който си водел. Ако има начин да върна времето назад,бих го направила! - вече не плачех.