Дъщеря на Хари Стайлс.

30.

Оправих си багажа и Зак ми предложи да излезнем с неговите приятели. Съгласих се, понеже това ми звучи по-добре, отколкото да умирам от скука в стаята. Намирахме се в една площадка в близост до къщата, беше на три пресечки по нагоре. Обясни ме,че ще си прекарам един страхотен месец тук и после може дажа да го повторя, но аз не бях съгласна с това.  Седях на една въжена люлка и се полюшвах леко.

-Ето ги!- засмя се Зак и се затича към тях. Обърнах се към тях. Беше групичка от три момчетата и две момичета. Зак им обясни нещо и ме посочи, след което тръгнаха към мен.

-Дарси, това са Бред-посочи ми високо, слабо момче с зелени очи.-Ейдън и сестра му Ел-те бяха доста еднакви, високи, с рижава коса, лунички и кафяви очи, бяха красиви.- и на последно място- засмя се-това са Хенри и Джанел, те са двойка. -Хенри, беше мускулест и ми излеглеждаше доста страшен, а Джанел изглеждаше доста симпатична и беше много красива.

-Приятно ни е.-казаха всички в един глас и се засмяхме.

-И на мен. -усмихнах се.

-Е какво ще правим? -попита Хенри, мисля.

-Можем да отидем в нас? -попита ги.

-Супер, хайде.

Вървяхме отново към къщата. Чувствах се странно и ми беше неловко да съм с тях. Те бяха на по осемнадесет, деветнадесет и ме мислеха за по малка. Всички се смяха, а аз ги слушах и вървях послушно зад тях,като малко изгубено кученце.

Ейдън спря и ме изчака.

-Ей, защо си отзад? - попита и се усмихна,като показа ред бели зъби.

-Не знам, предполагам,че не искам да ви се пречкам. -вдигнах леко рамене.

-Глупости, не ни се пречкаш. -побутна ме леко.

-Ти, да не би да ме бутна? -попитах с престорена изненада. Ейдън ме погледна стреснато и ведна отрече.

Застанах изведнъж пред него и му разроших косата.

-Не, ти не го направи. -изпищя.

Затичах се към останалите и точно да се метна на Зак, рижавия ме хвана през кръста,метна ме на рамо и ме замъкна в обратната посока. Почнах да пищя.

-След малко идваме. -извика на останалите,които гледаха с насмешка разиграващия се цирк.

-Пусни ме. -започнах да го боцкам с пръст, но той не ме отрази. -Къде отиваме? -въздъхнах и се отпуснах, поне като ме носи, нека да ми е удобно.