Дъщеря на Хари Стайлс.

Втора част.

Всички седяхме на масата. Беше много тихо,което е странно за нашето семейство. Джъстин беше спокоен поне за сега, което май дразнеше баща ми,понеже не откъсваше поглед от него. Те седяха един срущу друг.

Горкият.

-Е, как върви в училище? - попита Ребека,като гледаше мен и русото момче.

-Чувствъм се пренебрегнат, Бека! - каза Стефан и се засмя.

-Стефан! -скастри го Лиъм, а ние се засмяхме.

-Теб те виждам всеки ден, остави сега да отговорят по-младите. - засмя се тя.

-Предавам се, щом поиска Бек! - вдигна ръце и се усмихна. - Найл не ти завиждам.- всички се засмяха, а чичо се нацупи.

-Добре, поне за сега. Стеф,последна година ти е. Няма нужда да питаме. - отговорих и се подсмихнах поглеждайки към Стефан,който беше с бяла тениска,която ясно очертаваше стегнатото му тяло. Беше секси,няма спор.

-Да,да. Стига за мен. Вие как сте? - попита и погледна Джъстин,който вече нервно седеше на стола си.

-Ъ-ам добре, Вие? - отговори и погледна всички седящи.

-На колко си? - попита го баща ми с една от усмивките "спукана ти е работата, моята къща, мойте правила".

Въздъхнах и хванах ръката на Джъстин под масата. Той леко ме стисна и аз му върнах жеста, исках да знае, че съм с него и няма да го оставя да се мъчи много пред баща ми.

-На седемнадесет, г-н Стайлс. -отговори веднага.

-Седемнадесет казваш. - промърмори Хари.-Пиеш ли?

-Н-не, г-не! - Стеф се засмя, а аз, София и Лиъм му пратихме строги погледи. Малката Джес му се изплези а той изруга нещо нод носа си.

-Стефан! Мери си приказките, сестрати е до теб! - скара се баща му.

-Е защо? Зейн,когато бяме колкото него спомняш ли си? - погледна двамата.

-Да? Бяха щури времена. - отговори.

-Тате,Зейн! - възкликнах.

-Какво, Дарси? Просто казвам, че когато си на седемнадесет, ходиш по купони, пиеш, пушиш там. - усмихна се ехидно. - Родителите ти знаят ли, Джъстин? - попита го.

Всички седяха и гледаха разиграващата се сцена. Беше им забавно,как "го пекът на бавеен, ама много бавен огън" под зоркият поглед на Хари Стайлс.

-Н-не. - беше прекъснат.

-Точно, незнаят. Защо така? - попита го сериозно.

-Не, нямах това предвид, вие ме прекъснахте, исках да кажа, че не пия и не пуша, г-н Стайлс. - смоталеви на бързо.

- На седмнадесет и не пиеш, не пушиш, не ходиш по купони. Да не си зубър? - попита го и се засмя.

Край, умирам, ще го убия след като останем заедно със скъпият ми баща.

- Н-не, не съм зубър! - каза по уверено.

-Значи нямаш добър успех. Разочароваш ме, синко. - въздъхна. Усетих как Джъстин се стегна. Щеше да избухне скоро.- Стеф, ти си на осемнадесет нали?

-Да, Хари? На къде биеш? - попита го съмнително.

-Ходиш по купони петък вечер, както и събота, неделя? - усмихна се.

-Дъа?! Но, .- бе прекъснат.

- Ето Дъжстин! Вземи пример от Стеф, той се забавлява. - каза гордо.

-Тате! Престани, той се забавлява и има добър успех. Това,че не ходи всяка събода по купони и че не спи с всяка срещната, както Стефан, не ти дава правото да го караш да се чувства неловко в присъствието на всички. - повиших малко тон, за да ме разбере.

-Ауч! Какво ти става. - чу се от Стеф. Беше пернат зад вратът от София.

- Имай малко уважение, но това ли сме те учили? - попита възмутен Лиъм.

- Оставете го, не е направил нищо. - спасиха го Найл и Хари. - С него ще говориме по-късно! - казаха Стайлс и Малик.

-Мила,просто се притеснявам за теб! - пледира баща ми.

- Г-н Стайлс? - всички поглуднаха към него.

-К..?- прекъснах го.

-Внимавай!- казах му.

-Слушам те! - усмихна се колкото можеше.

- Няма от какво да се притеснявате. Харесвам дъщеря Ви, нямам намерението да я карам да страда. Да ходя по купони и всякакви други неща, но си знам мярката. Не прекалявам, попитайте всеки,който е в мойто училище, ще ви кажат как стоят нещата. Успеха ми е добър, взимам стипендия и вечер ходя на работа в бар, като сервитьор. Не искам да останете с грешно впечатление за мен. - каза и го погледна.

Вътрешно танцувах, понеже видях как Стайлс направи визиономия, гласяща "подяволите". 1:2 за Дарси и Джъстин. Влизаме в играта. Засмях се на ум.

- Да приключваме с вечерята. - каза умърлушено.

- Хайдее! - каза Найл, а Бека му се скара. Държат се като малки деца, а не като хора, които са навлязли в 30- те си години.

732 думи.