Дъщеря на Хари Стайлс.

23.

Два дена. Цели два дена седях и мислех за въпроса,който ми зададе Хари.

Наистина, защо бях все още с Барбара. Имам нещо към нея, но чак сега разбрах,че това не е любов. По-точно съм доста привързан към нея...или по образно казано,към нейното тяло.

Тези два дена се бях затворил в стаята при родителите ми и още съм там. Седящ и излегнал се на дивана в апартамента, държащ дистанционното на плазмата.

Но какво да направя, не ми седи с Дарси и плейбоя й. Немога да го гледам. Най-много да си изяде боя.

Осетих побутване. Отворих очи и видях сестра си с тате.

-Какво? -попитах като се наместих по удобно на дивана. Започнахме изграждането на нашата връзка.

- Стига си спал по цял ден, излез навън с Томо, Дарси, Мак, Джъстин. -каза троснато баща ми.

-Да,да, добре. - промърморих.

Лиъм се ядоса от отговора ми. Остави сестра ми при мен и тръгна към вратата.

Засмях се, след мен се засмя и Джес.

-Оправяй се ти с него. Писна ми, без това ще е при теб. -викна ядосано и трясна врата.

Станах от дивана и седнах в края, като се загледах в принцесата ми.

Тя се изчерви.

-Ела, дребен. - казах и разтворих ръце.

Беше тъжна.

-Какво има принцесо?

Обърнах я към мен. Тя се намести в мен и ме прегърна с малките си ръчички.

-Деца,влизам да се изкъпя. Скъпи,наглеждай за половин час сестра си, да мога да се оправя набързо. -извика мама от банята.

Явно тате се бе засякал с нея.

-Добре. -викнах за да ме чуе.

-А сега,кажи, защо моята принцеса е тъжна.

-Мама, тате и една какичка се караха, пред стаята на чичо Зейн. Всички бяха ядосани на тате. А мама плачеше и Хари и кака Ем я пръгръщаха. После не ги чух и чичо Хари, беше до тате и си викаха. И после тате, каза,че не е виновна само Ашли. И посше аз кихнах и всички ме видяха. И тате ме взе и дойдохме. -каза тъжно.

Стоях и гледах, буквално, като гръмнат.

Възможно ли е тате да е изневерил на мама? Но те почти не се караха. Разбираха се.