Дъщеря на Хари Стайлс.

Четиринадесета част.

Часовете минаха бързо. Всички ни заговаряха, заради тате и Томо.

Томо!

Както вървяхме с Мак към последния ни час,който беше химия, аз спрях изведнъж и я погледнах.

"Спукана ти е работата, коте!"

-Мак! Разказвай за Томо! - почти изпищях и започнах да подскачам.

-Млъкни! - скара ми се и почервеня. Задърпа ме в ъгъла на коридора и започна да разказва.

-Той. - одължи малкото "й"то. - Вчера се видяхме. Разходихме се в парка и каза,че ме харесва. После ме целуна. Ах! - замечта се и захапа устната си.

-Айде,котее! Разказвай! - извадих я от транса в който беше попаднала.

-То, той ме целуна. Целува се страхотно. Каза,че връзката в училище ще е тайна, но това ме очуди, но сега вече разбирам. Иии иска да съм неговото момиче! Аааа! - започна да пищи. Пищяхме заедно. Радвах се за нея. Томо е свестен.

-Момичета! - чухме строгият глас на г-н Стайлс. Мак замълча и бавно се извъртя към него. - В кабинета ми! - тръгнахме да протестираме, но бяхме прекъснати. - Веднага! Защо си мислите, че може да не влизате в час? Всички са в час, а вие?

-Хахах, хайде Дарси! Татенцето те вика! - чу се нечии глас.

Обърнах се. Това беше Барбара. Гледаше ме с неприязъм.

-Госпожице? Нещо имате да казвате? - попита тате и тръгна към барбито.

Тя започна да върви назад но се блъзна в заместник директора.

-Барбара! В кабинета на директора! А вие двете. - обърна се към нас. - В час! Веднага! И след часа сте при наказаните за един час!

-Добре. - примирихме се и тръгнахме към кабинета.

Коридора вече, беше празен. Като минах се сблъсках леко с Барби и ѝ намигнах.

Тя май стана червена, ама ярко.

-Видя ли я?? Хахах, немога! - започна да се смее Мак, а аз я задърпах по-бързо, за да не ни чуят.

-Шшт! - направих се на строга. - Това го направи нарочно! Всичко,което стана днес!

-Защ...А да, Стеф. - засмя се леко.

-Хайде. Довечера ще си в нас. - усмихнах се.

-На Хари,ще му стане лошо. Нестига, че в училище ще съм в кабинета му всеки ден, а сега и на вечеря във вас. - засмя се.