Дъщеря на Хари Стайлс.

Трета част

Вечерта мина добре след "разпитите" на загрижения ми баща. Всички започнаха да харесват Джъстин, без тате, Стеф и Зейн. Постоянно Стеф се опитваше да засрами Джъстин, което накара Лиъм да му каже да се качи в стаята ми,за да се успокои.

Седях пред вратата. Гледах си обувките,в момента те бяха толкова интересни... Усетих нежните ръце на Джъстин. Изчервих се и погледнах нагоре. Сините му очи, бяха като океан. Загледах се и направо потъвах в тях. Двамата не откъсвахме поглед един от друг, докато не сляхме устните си. Чувствах се страхотно,но нещо ме спираше да се отдам на прекрасното чувство.

Цулевката беше страстна.

-Кхъъм!

Отделихме се един от друг,като преди това усетих ръцете му да стискат дупето ми.

-Тръгваш си? - попита Стеф.

-Да, беше ми приятно,да се видим днес. - усмихна се.

-На мен, не! Дарси, Хари каза да побързаш! - погледна ме и излезе.

-Идиот! - извиках след него,но беше късно.

-Той май ревнува?- попита ме и ме прегърна.

-Не! -възкликнах - Та ние с него сме като братя. - казах и му дадох бърза целувка.

-Добре,надявам се да е вярно. - усмихна се и се изплези.

Засмях се на държанието му.

- Искаш ли да те закараме? - от нищото се показа тате.

-Не е нужно да приемаш. - казах му тихо и се отръпнах от него.

-Знам. - отговори. - Не,благодаря. Не искам, да ви притеснявам.

-Глупости. Не ме притесняваш,тъкно ще вземем Стефан, понеже излетя набързо от тук. - бързо отговори тате.

-Добре.- примири се Джей.

-Качвайте се направо в колата, Дарси.

-В коя?- попитах.

-Тази,която е на алеята,не е заключена.- каза,докато се обличаше.

-Хайде!- хванах Джей подръка.

Вече бяхме в колата.

-Заедно с вашите ли живееш? - попита го тате.

-Не точно,г-не. - отвърна.

-Наричай ме Хари.- погледна в огледалото и ни прати една от многото му прелестни усмивки.

Нещо е намислил. Знам го.

-Добре,Хари. - засмяхме се.

-Та, с кого живееш? - отново се върна на темата. Аз само седях и слушах разговора им, докато ръката на синеочкото, си почиваше на бедрото ми и от време на време го стискаше леко.

-Живея с майка ми.

-А баща ти? Той къде е?- поинтересува се.

-Изостави ни, още когато бях на пет години. - усмихна се леко.

-Съжалявам! - погледна го мило и му прати съчувстващ поглед.

-Няма нужда.

Седях и ги наблюдавах. Тате млъкна. Повече не беше убелил и думичка. Знаех за какво си мисли, но той не е виновен. Не може винаги да се обвинява.

Колата спря. Бяхме пред къщата на Джей. Светеше на първия етаж.

-Е, ние с Дарси сме до тук.- погледно го и се засмя.

-А да,но влезте. Мама искаше да се запознае със семейството на Дарси, е поне част. - засмя се леко.

-Добре, но повярвай и това ти стига. Не искаш да останеш без храна или дом. - засмях се гръмко и слезнах от черният джип.

Стигнахме до входната врата,на двуетажната къща. Беше семпла и изглеждаше уютна.

484 думи.

❤