Дъщеря на Хари Стайлс.

Девета част.

Седях в стаята си цял ден и гледах в една точка. Преобмислях всичко,което стана днес сутринта. Не съм чувала тате от както се качих в стаята. Всички, без Хари идваха да ме попитат как съм. София ми каза,че е излязъл веднага,след като се бях махнала от тях.

"Най-вероятно е в някой бар...и то заради теб"

Разтърсих глава. Само при самото появяване на тези мой мисли сърцето ми се сви.

Незабелязах,кога Стеф е влязъл в стаята ми. Беше се подпрял на масивната рамка на вратата.

-Ей! - усмихна се.

Беше притеснен.

-Хей! Защо дойде? - попитах го.

Той се намръщи и се настани до мен.

-Исках да те видя. - отвърна и се загледа в пода.

-Добре. - погледнах го. - Виж...не е нужно да седиш тук. -замълчах за момент и отново проговорих. - отивай да се приготвяш за партито. - усмихнах се.

-Няма да ходя. - изстреля набързо.

-Защо, та ти никога не пропускаш неговите партита? - поинтересувах се. Винаги ходеше,дори Соф и Лиъм да го наказваха след това. Даже веднъж беше болен,но пак отиде.

Вдигна рамене и се настани на леглото ми.

"Това е моето легло,пич!"

-Заради Барбара? - казах след минута.

Погледна ме очудено и се засмя.

Намръщих се.

-Тя е най-малкият ми проблем. - отвърна.

-Тогава? - полюбопитствах.

- Нищо важно, за което да се тревожиш. - отвърна. Потупа мястото до себе си и се ухили.- Ела,легни до мен.

Не отделяше погледа си от мен. Замислих се.

-Хайде,не хапя. Знаем се от бебета. - засмя се.

Кимнах и се примъкнах към него.

"Лежите заедноо" О,я млъквай!

Той ме прегърна, а аз бях положила главата си върху гърдите му. Чувствах се защитена. Бялата му тениска прозираше и аз виждах стегнатите и уформените му плочки.

-По-добре ли си? - попита ме тихо,колкото само аз да го чуя.

-Да. - промърморих.

-Защо не искаш Хари да работи в нашето училище? - попита и задвижи ръката си по гърбът ми.