Дъщеря на Хари Стайлс.

Седма част.

Събудих се в стаята си. Нямам си и на идея как съм се узовала тук.
Станах от топлия креват и тръгнах към банята.

Облякох си черния клин и една бяла тениска,която или беше на Хари или на Зейн. Обожавам техтите дрехи, по-скоро само тениските. Излезнах от прекрасната ми стая,която се нуждаеше от почистване,но това ще стане по-късно или утре сутринта преди да тръгна за училище.

Бях в кухнята, а останалите бяха в хола. Взех си една ябълка от плота и отдидох при тях. Бяха се настанили на дивана и имаше седящи на земята пред дивана. Засмях се, а те ме погледнаха.

-Какво, дребен? - обърна се Найл.

-Нищо,нищо. Просто винаги,когото сме всички се настанявате така. - усмихнах им се чаровно.

-Може. - обади се Бека,бъдещата госпожа Хоран. Ще са сладки заедно.

-Дарси? Искам да ти кажа нещо, но ще изчакаме и Стеф да дойде. - беше радостен.

-Стеф ще се мести? Кажи,че е това! - пошегувах се.

-Еѝ!- намръщи се Соф.

-Шегичка! - отидох во Соф и я прегърнах. - Обичам те! - прошепнах ѝ. Тя се усмихна и ме целуна по челото.

-Стеф! - изпищях възможно най- силно. Всички се засмяха, а Лиъм клатеше глава,знаейки,че синът му няма да се събуди скоро.

Една минута. Никаква реакция. Тъкмо щях да изкрещя отново,но гласа на сънения младеж слизащ от стълбите ме прекъсна.

-Луда ли си? - попита ме,като си търкаше очите.

-Може би? - ухилих се.

-Чичо? Как я търпиш по цял ден? - възмути се и погледна Хари. Намръщих се.

-Стафан! - погледна го майка му.

-Трудно,но аз съм свикнал с това нещо. - и той се ухили и дойде да ме прегърне. Уплизих се на съненото човече.

-Иън, ме попита довечера дали искаш да си с мен на купона му? - попита ме.

-Кой Иън?- веднага се намеси Хари.
-Тате!

-От групата по английски в училище. Виждал си го,когато ме взе от парти петъка, понеже всички тук спаха. - усмихна се.

-Добре, обаче я наглеждай! - отвърна тате. Добре, аз право на глас имам ли?

-Имам ли избор? - въздъхнах.

-Не!- подслихна се Стеф. На него не му ли се спеше?

-Добре,добре! Трябва да ви кажа нещо. Другите го знаят.- погледна семейство Пейн, бъдещото сем. Хоран, Лу и Зейн. И продължи,кото върна погледа си на мен и Стеф. - От утре, токова, да де, аз ще съм в .....