Дъщеря на Хари Стайлс.

Дванадесета част.

Тате,все още не се беше прибрал.

Аз бях станала и оправила стаята,както и дрехите за училище. Часа беше точно шест, а аз имах още време до срещата с най-добрата ми приятелка в осем пред училище.

Седях в хола и превключвах каналите.

Нищо интересно.

-Прибрах се! - някой извика.

Стайлс.

-Тете! - възкликнах радостно и тръгнах към вратата.

Той си сваляше връхната дреха и не ме забеляза. Веднага след като я остави на закачалката ме видя и замръзна на мястото си.

-Ей!- поздрави ме плахо.

Не му отвърнах, а направо се метнах на него и го прегърнах. Той се засмя и обви ръцете си около тялото ми.

-Не искам да се кареме вече, любов! Не мога да го понеса. Поне не и още веднъж. - промърмори във вратът ми.

-Знам,знам! Не искам! Последно, това е запоследно. - една самотна сълза се спусна и побързах да я избърша,преди тате да я забележи.

-Обичам те! - казахме в един глас и се засмяхме.

-Можеш тли,да ме пуснеш,трябва да се изкъпя?

-Да! Аз ще си гледам телевизия.

-Добре!- целуна ме по челото и тръгна към кухнята.

Легнах на дивана и си взех телефона.

Реших да си провера профилите в социалните мрежи,понеже нямаше какво да правя.

Влезнах в фейсбука си. Имах доста извествия. Взе пак не бях влизала от събота сутринта, а сега е понеделник. Това си беше рекорд за мен. Проверих съобщенията си.Половината бяха от момичетата в училище, искайки да разберат дали наистина баща ми ще е в нашето училищи.

Изпуфтях.

Как може да ги интересува само това? Игнорирах тези съобщения и видях тези от приятелите ми.

" Хейй"

"Трябва да ти кажа нещо"

"Стайлс!"

"Веднага ми пиши!"

"Дори и тела не си вдигаш?"

"Томо ме харесва!"

Тези бяха от Мак.

-Ааа! Да,да,да! -започнах да пищя и да скачам.