Дъщеря на Хари Стайлс.

33

Гледна точка на Стефан.

Телефона ми звънна и трябваше да оставя Дарси за малко. Поставих й една кратка и бърза целувка по устните, на които още не мога да се нарадвам  и станах.

Телефона продължи да звънни и това беше знак,че трябва да вдигна. Беше непознат номер.

-Да, моля.

-Остваш цял месец при Дарси. -съобщи ми човекаот другата странаи зацепих, че това е мама,явно беше сменила телефона си.

-Не може да бъде? Сериозно ли говориш? -попитах я.

Бях доста развълнуван и исках да разбера всичко, след което да кажа на бебето ми.

-Да миличък, но искаме от теб да внимаваш. Трябва да затварям, сестра ти се събуди. Обичам те. -каза набързо и затвори.

Кимнах,въпреки,че тя не може да ме види.Прибрах телефона си и се върнах при останалите видимо доволен.

Настаних се до момичето ми и я сложих да се седне в скута ми. Тя се засмя и се изчерви.

-Стига, Ейдън и Зак са до нас. -пръморни.

-Не ми пука,знаеш това. - прошепнах й на ухо и поставих ръцете си на дупето й.

Забелязах как Ейдън гледаше към нас. Харесваше я,но тя си беше моя. Няма да я има.

Нека да покажем на момчето, на кого е това момиче.

Погледнах Дарси в очите и я придърпах още към мен,така че устните ни да се слеят. Вкарах езика си и тя изстена, а аз се подсмихнах. Хвърлих поглед към Ейдън, който ни гледаше все едно е някоя девствена кучка. И леко отблъснах Дарси от мен.

-Имате ли стая в излишък?-попитах с ехидна усмивка.

-Да, имаме, да не реши да останеш за повече? -повдигна вежда.

-Още месец,тръгвам заедно с момичето си. - усмихнах се.

Дарси изпищя и ме стисна силно. Бих казал доста силно.

-Не мога да повярвам, това ще е един прекрасен месец. -изписка още прегръщайки ме.

-Трябва да тръгвам. - рязко стана Ейдън. Погледнах го неразбиращо и кимнах.

-После ще се чуем Зак. - обърна се към него.

-Какво му стана?-попита Дарси видимо притеснена.

Какво толкова се притеснява за него.

-Ейдън! - извика след него. -Чакай, стой. -извика още веднъж и се дръпна от мен рязко.

-Какво за бога? -попитах раздразнен и я хванах за китката.

-Трябва да видя, искам. -погледна ръката ми.

-Мамка му,прави каквото искаш. -казах й я блъзнах леко по рамото,като минах покрай нея.

Обух си обувките набързо и излезнах от къщата. 
Избира него пред мен. Това не много либерално.

-Ейдън! -извиках, понеже го видях.

Приближих  се до него  и усетих силна  болка  в ръката.

Олекна ми. Погледнах ръката су и беше в кръв, а Ейдън беше на земята.

-Какво правиш? -чух до болка познат глас.

-Разаснявам нещата. Понеже някой не разбира, какво е и какво не е негово. -отвърнах ядно и тръгнах напред.

Нямах и си на представа къде отивах.

Шибания Ейдън.