Дъщеря на Хари Стайлс.

Петнадесета част - 1ва част.

-Стайлс, в кабинета ли си? - потропа се доста настоятелно на вратата.

-Да! Дай ми секунда, говоря! - казах избутвайки момичето от себе си.

Тя изръмжа от това мое действие,но не и обърнах голямо внимание.

-Добре!

Прекарах ръка през къдриците,които изглеждаха ужасно в този момент.

-Оправи се и сядай на диванчето, любов! - наредих.

-Добре. - премири се и оправи потника си.

Загледах се в нея.

Това не е правилно, но тя сама се предлага? Нали? Прави го по свое желание. Аз не я карам на сила.

Мислите ми, бяха прекъснати от нежния ѝ глас.

-Седни на стола и го повикай. - усмихна се.

Погледнах я изненадано.

Тя кимна към издутината ми,която вече не беше толкова голяма, но все пак.

-Ол. - измрънках.

Тя се засмя.

Седнах на стола и я погледнах. Тя се настани удобно на мястото си и кимна.

-Влез! - извиках,колкото да бъда чут от другата страна.

-Здравейте! - поздрави ме учителят по математика? Все още ги бъркам.

-Барбара! Не трябва ли да си в час? - попита я.

-Бях извикана в кабинета на директора, както виждате г-н Столн! - усмихна му се и извъртя очи.

-Както и да е! - върна вниманието си към мен.

-Г-н Стайл, дисциплината в час по математика е просто ужасна. Тези деца ме влудяват. - започна да разказва много разпалено.

-Момент. С кой клас имате час в момента? - попитах.

-Дванадесетокласниците! Имам смесен със четирите паралелки, като половинота ученици си тръгнаха! - проплака.

-Добре, сега ще възцариме ред. - изпуфтях. Заради това ме прекъсва.

"Искаш да кажеш,че прекъсва ВАЖНОТО нещо,което бе да изчукаш ученичка! Боже! Та тя е на 18,ако не и по-малка."

Разтърсих глава.

-Хайде, госпожице! Имате час! - казах ѝ делово.

Тя ме погледна и пламъчетата в очите ѝ почнаха да танцуват страстен танц.

-Всъщност...аз имам математика с г-н Столн. - засмя се леко.

-Ох. - въздъхна учителят ѝ.

- Добре, отиваме в кабинета Ви. - казах и посочих вратата.

-Разбира се.- измърмори той.

❤