Дъщеря на Хари Стайлс.

Тринадесета част.

-Мерси! - промърмори Стеф и се отделечи от мен. - Отивам да намеря Томо. Чичо Луи каза, че довечера ще се съберем или във вас или в нас.

-Добре. - казах и тръгнах към Мак,която спореше с един красавец.

Беше облечена с черна рокля,която и стигаше до бедрото и носеше черните си кецове.

-Млъкни, не може да е вярно! Той не е такъв! - викаше по момчето, а то седеше и се смееше.

Беше ми познат от някъде. Тази тъмна коса, стегнатото му тяло.

Хайде, Дарси! Сети се!

"Кристиян"

Точно! Той е от класа на Джъстин!

-Не го познавате, повярвай Мак! - възпортиви се той.

-Ей! - намесих се. - Какво става тук? - прегърнах Мак.

Това мое действие я накара да се успокои.

-Ти ли ще ѝ кажеш или ще я оставиш да види реалността? - посочи ме.

- Разкарай се! Това са глупости! - изнерви се Мак и го бутна назад.

- Мак! По-спокойно! - задърпах я към входа на училището далеч от дразнителят ѝ Кристиян.

- Тя ще разбере! - изкрещя след нас той.

Мак изпищя и тропна с крак.
Дообре. Това е странно. Тя не прави така.

-Мак?- спрях се и я погледнах. - Какво стана преди малко? - тя си пое въздух.

-Виж.. Кристиян каза, че Джъстин ти изневерява. - едва го каза.

"Аууч"

Това е пълна глупост.

-Вярно ли е? - погледнах я жално.

Мисля, че щях да се разплача.

-Незнам... Ако това е истина...ще го смачкам! Този рус педал. - засмях се. - Трябва ти лекар! - каза и се засмя.

-Мисля, че ми трябва ново гадже! - казах сериозно и преглътнах буцата,която бе съседнала в гърлото ми.

Погледна ме странно.

-з..- прекъснах я.

-Обърни се. - казах без грам емоция.

-Джъстин! - извика тя.

Той се стъписа и бутна изрусената барби от себе си. Ето я и иронията. Барбито, се казваше Барбара. Бившето гадже на Стефан.

Настръхнах щом се сетих за Стеф.

-Ти, идиот такъв! Как смееш да изневеряваш на Дарси! Педал! Изрусен педал! Ще те смачкам! - тръгна към него. Седях и не можех да направя нищо. Мислех за Стефан. Меките му устни, аромата му,ръцете му...