32.

558 59 4
                                    

Всички звъннаха и ми честитиха празника. Прекарах целия ден с Стеф,Ейдън и Зак.

Сега седяхме в хола и гледахме телевизия,понеже деня беше почти към края си. На дивана бяхме аз и Стеф, като се гушкахме и от време на време той ме целуваше леко. Не се отделяше от мен.

-Колко време можеш да останеш? -попитах го шепнешком, за да не преча на зомбираните ми приятели, които гледаха филма с доста голям интерес.

-Не знам, предполагам докато Ашли  не ме изхвърли,като мръсно коте от тук.-засмя се,а аз го сръчках.

-Няма,бъди спокоен. А как чичо се нави да те пусне?-полюбопитствах.

-Трудно, леко се поскарахме,но мнението му няма значение вече, понеже съм при теб. Тук. -ухили се.

-Не искам да се караш с тях. -измрънках.

-Няма, но да знаеш Хари колко се притесни. То не беше едно двучасово говорене и предупреждение. Вече знае какво ще каже на майка ми, за да излезне невинен ако се скараме. -засмя се.

-Да, той си е такъв. Ти го знаеш най добре. - засмях се.

-Не отричам. - намигна ми.

Звънна нечий телефон. Мелодията ми беше позната.
Стеф се надигна и ме целуна отново. Прожепна ми,че идва след секунда за да провери кой го търси и аз кимнах.

-Изглежда свестен, нали Ейдън?-попита Зак.

-Става да. - каза някак троснато, а Зак се ухили все едно е разбрал нещо тайно.

-Колко време ще остане? -попита Ейдън,като не отделяше поглед от телевизора.

-Нямам идея. -отвърнах честно.-Нали няма проблем,че е тук?

-Разбира се,че не. -отвърна Зак и сръчка Ейдън.

-Да. -включи се.

-Дообре.-кимнах.

Дъщеря на Хари Стайлс.Where stories live. Discover now