Дъщеря на Хари Стайлс.

Шестнадесета част.

Гледна точка на Дарси

-Както знаете има още около две седмици, ако не и малко повечко докато не завършите,нали? - съобщи тате или по-скоро ни попита.

-Да! - кимнахме всички.

Под всички имам предвид аз, Стеф, Томо, Мак и да това сме.

-Ще заминете за Италия, за един месец. - прекъснахме го с нашите писъци.

Двете с Мак започнахме да се радваме.

-Дарсии! Радвам се за теб! - започна да подскача още Мак.

Сега зацепих.

Спрях да подскочам и я погледнах с насълзени очи.

-Не,не,не! Дарси Стайлс! Няма да плачеш, ще се видим! - каза и ме прегърна.

-Любов? - проговори тате. - Защо не се радваш?

Той сериозно ли?

Та аз, няма да виждам най-добрата си приятелка толкова дълго време.

-Как защо? - извиках. - Та, та, аз няма как да се виждам с котето си. - измрънках.

-Дарси, Мак идва с вас. Говорих с техните. Ние също ще дойдем, но няма да се мяркаме пред вас. - усмихна се.

-Наистина? - попигах.

Кимна.

-Да,да,да! - започнахме отново да подскачаме заедно с Мак и да пищим.

Мак се спря и се метна на тате.

-Благодаря! Обещавам, че няма да ви създавам проблеми. В училище. - измърмори и се отделечи от него с усмивка.

-Поне там. - засмя се тате. - Спокойно, не се притеснявай.

-Всички сте свободни. Наядохте се? Така че,ако не ви се седи с нас може да излезете.- каза тате и огледа всичките.

-Стеф, звънни на Барбара. Днес те търсеше. - каза Соф.

Тате се задави. Зейн го потупа и се засмя.

-Добре съм. - проговори.

-Тя е обсебваща. - въздъхна Стеф. - Обясних ѝ, че всичко свършва и нямам чувства към нея, но не...тя си знае своето. - изхленчи.

-Стефан, поговори с нея. - каза майка му.

-Но, мамо...не става така.

-Пробвай, ако не я игнорирай просто. - каза Найл.

-Найл? Не става така. - каза Бека.

-Добре, ще се оправя. - каза и стана от масата.

Гледна точка на Стефан