Дъщеря на Хари Стайлс.

24.

О,Боже мой! Това,това е майката на Дарси.

Ето защо мама реаргира така. Но, само заради това, нещо не ми се връзва.

Губи ми се нещо в цялата тази ситуация.

Дарси стисна ръката ми и погледна мама.

-Ашли! -чуха се викове. Това беше чичо Хари.

Усетих дългия маникюр на Дарси.

След няма и десет секунди той връхлетя в стаята.

- Подяволите, какво си мислиш,че правиш? Живота ти ще стане ад, обещавам ти! Нямаш никакво право да се връщаш. - викаше срещу красавицата.

Тя седеше и го гледаше право във вече почернелите му от гняв очи. Беше много ядосан, това можеше да се забележи и от километри.

- Имам всяко едно право,Хари. - изчурулика тя,като се приближи максимално до него. Мина с показалеца си по гърдите му. -Знаеш го. - погледна го в очите и се усмихна.

-Всичко е минало! Ти си минало, връзката ни е минало и твоята или по добре да кажа вашата изневяра е минало. Ти си нищо сега. - каза Хари,като я отблъсна от себе си.

Гледна точка на Хари.

Изхвърчах от стаята. Изках да я намеря. Да намеря жената,която ме е правила на кретен през цялото това време.

-Ашли! -викнах и изтичах в стаята на така наречения ми приятел.

-Подяволите, какво си мислиш,че правиш? Живота ти ще стане ад, обещавам ти! Нямаш никакво право да се връщаш! -ивиках ядосано в лицето й.

Няма правото, няма никакво шибано право да идва отново и да разваля всичко.

Заряза ме, заряза ме сам с Дарси.
Не ни потърси, а сега реши да се сеща,че има дъщеря, но не,Дарси не е нейна вече.

- Имам всяко едно право,Хари. -каза. Мина с показалеца си по гърдите ми. Настръгнах. -Знаеш го. - погледна ме в очите и се усмихна.

-Всичко е минало! Ти си минало, връзката ни е минало и твоята или по добре да кажа вашата изневяра е минало. Ти си нищо сега. -казах,колкото се може по спокойно.

-Ти,ти ме познаваш?- продума Дарси тихо.

Чак сега забелязах принцесата си. Не трябва да разбира за нея,не и така. Трябва да остане с горе долу доброто впечатление за нея. Не е честно спрямо нея.