Промяната

началото

-Тифани!!Чакай.

-Побързай.Заради теб закъсняхме.

Коя е Тифани?Коя съм аз?Е сега ще разберете.Аз съм Мелани Бейкър,а момичето,което се опитвам да догоня е Тиафни Бейкър.Ние сме близначки.Ужасно е,защото в началото всички ни бъркаха.Но сега знаят,че аз съм готината,а сестра ми смотлата.Ако се чудите за къде бързаме,ами за училище.Сестра ми е отличничка,докато моите оценки са 3 или 4.Да знам успеха ми не е много добър.Но за един актьор не е нужно да си отличник.Да,аз ще ставам актриса,а сестра ми иска да следва право.Оффф-скукаааааа.Така да се върнем обратно.Когато най-накрая стигаме до училище,влизаме в стаята.

-Ааа Бейкър,разбира се.Как не се досетих.-казва г-жа Морис.Тази дърта крава.Мразя я!Защото и тя мрази мен.-Тифани очаквах от сестра ти да закъснее,но не и от теб.

-Да госпожо,аз....-ооо колко е сладка,не иска да загазя.

-Госпожо вината е моя.Тифани щеше да е тук преди 10 часа,но заради мен закъсня.-казвам и се усмихвам,а целия клас започва да се смее.

-Да,добре,седнете.-казва г-жата.

Аз сядам най-отзад при гаджето ми-той е капитан на футболния отбор,а сестра ми зубърката сяда на първи чин до най-добрата си приятелка зубърка-Кейти.Когато най-накрая свършва часа аз и Джак(гаджето ми) излизаме от стаята като по пътя Джак събаря всички учебници на Тифани.Всички започват да се смеят включително и аз.Какво да направя?Сестра ми е задръстена.Ако бях на нейно място щях да му го върна,но знаете ли какво ще направи тя - нищо.Тя кляка и започва да си събира учебниците от земята.Много е жалка.Оффф все пак ми е сестра.Клякам до нея и започвам да й помагам,но тя взима двата учебника,който бях събрала и казва:

-Не се нуждая от помощта ти.

Досъбира си нещата и си тръгва.Аз ставам и отивам при Джак.

-Беше гадно!

-Е не го направих нарочно.

-Видях те.

-Добре де,не се сърди.

-Не се сърдя просто не го прави пак.

-Добре де,добре.-казва и ме целува.

Свършват всички часове и както винаги Джак ме изпраща до нас,а Тифани се прибира сама.Джак си тръгва,защото има тренировка с отбора.Аз влизам в нас и забелязвам Тифани да седи на масата в кухнята и да си пише домашните.

-Какво правиш?-питам и сядам до нея.Тя не ми отговаря.-Ей момиченце попитах те нещо.

-Пиша си домашните и уча за теста по биология.

-Ще имаме тест по биология?

-Да!Честно казано се учудвам,че знаеш какво е биология.

-Ха ха много си забавна.

-Знам.

-Аууу че и остроумна.

Тя не ми отговаря,а продължава да пише.

-Оууу днеска ли щеше да идва тоя,как му беше името ...?-питам.

-Стиван!Не утре.

-Ааа да,Охх избщо не го искам.Ще домъкне и сина си.

Така сега да ви обясня за какво става въпрос.Майка ни и баща ни са се разделили и от известно време мама си има приятел-Стиван.Никога не сме го виждали.Нито него.нито сина му.Даже името му не знаемУтре ще го видим,колкото и да не ми се иска.

-Охх не искам да идва.-казвам.

-Защо?

-Защото нито го знаем какъв е,какво работи и т.н.

-Мама каза,че е механик,но явно толкова си я чула.

-Да много често я игнорирам,както и теб.

-Личи си.

-Защо ми отговаряш по този начин?

-Остави ме да уча.

-Зададох ти въпрос.

-На който няма да отговоря.

Иха не я познавам в тази й светлина.Харесва ми.

------------------------------------------------------------------------

Това е новата история.Надявам се да ви хареса.

На снимката са Мелани и Тифани.