Промяната

Няма да му се вържа

-Защото ме беше страх,че няма да ме приемете.Просто ми писна да се крия и да стоя настрана.

-По-добре щеше да бъде да не се беше появявал.

-Защо се държиш така?

-За...защо?Ама ти....ти....,знаеш ли майнатат ти.-ядосано му затварям.Майко колко е нахален.Има наглостта да ме пита защо се държа така?Охх не мога.Стигам до шкафчето си.Взимам си нещата и се запътвам към стаята.Звънеца бие и часа започва.Така и свършва.Общо взето деня беше скучен с изключрние на разговора с "баща ми".След часовете с Тиф излизаме от училище и тогава се появява Джак.

-Мел изча..чакай.-казва и ме придърпва хващайки ме за ръката.

-Пусни ме веднага.-изкрещявам и си махам ръката от него.

-Чакай искам да поговорим.

-Защо ли не споделям желанията ти?

-Моля те.

-Да не съм ти църква,че да ми се молиш?

-Стига Мелани.Искам да ти се извиня.

-Не се приема,чао.-и точно когато съм готова да си тръгна,той ми се изпречва на пътя.

-Съжалям за всичко.

-Не ме интересува,да си мислил.

-Ме...

-Не ме доближавай-казвам отдръпвайки се назад,защото той се приближава към мен.

-Какво ти става?Искам да ти се извиня.Искам да сме приятели.

-И аз исма 1 милион ама явно и двамата сме мечтатели.

-Чуй ме малка курво,дръж си езика зад зъбите.Опитах с добро,но явно не се получава.Така,гледай да не ми се отваряш повече.

-Я по-полека.-обажда се Тиф.

-Ти да мълчиш.

-Махни се от тук.-казвам.Тогава той ме избутва до стената и ме хваша за гърлото.

-Ти няма да ми казваш какво да правя.

Усещам,че ако не ме пусне ще ме задуши,но в този момент някой го събаря на земята и той ме пуска.Това е О НЕ.Баща ми.Джак става и си тръгва куцуквайки.

-Добре ли си?-пита ме.

-Това не те засяга.-казвам и си тръгвам,смедвана от Тифани.

-Мел,чакай малко.

-Ама той как си позволява?-казвам и спирам.

-Кое,да те спаси?

-Не...той...спаси ме факт,но от къде е разбрал къде учим?

-Амии..такова не се сърди ама...

-Казала си му?!?!

-Ами той ми звънна и аз,опитах да го разкарам повярвай ми,но трудно е да кажа "не".

-Напротив,лесно е,казваш "н" и "е" едно след друго.

-Не мисля,че ни лъже,мисля,че е искрен.

-Ама ти наистина ли си толкова наивна?Не мога... просто....знаеш ли не ме интересува.Просто ме остави.-казвам и си тръгвам.По дяволите.Какво им става на всички?Вървяла съм може би около час,когато стигам до една градинка,парк не знам.О БОЖЕ това е същия парк,в който Джейк ме заведе.Как съм стигнала до тук?Все тая,сядам на една пейка и се вглеждам в звездите.Леле колко е красиво.До сега не съм гледала на нещата по този начин.Докато седя и се любувам на гледката чувам познат глас:

-Мелании!