Промяната

Този няма граници

-Междо другото къде е мама?-питам.

-А да забравих да ти кажа,че излезна на среща със Стиван и ще закъснее.

-Мммм...ясно е накъде отиват нещата.

-Еми...любов любов.

-Моля те не споменавай тази дума в близкия месец.

-Добре,хайде сега ела с мен.-казва и ме завлича в стаята си.Пускаме някакъв филм,в който има повече екшън,по едно време някой позвънява на входната врата.

-Чакаш ли някой?-питам Тифани.

-Не.А ти?

-Не.

Чукането и звъненето на вратата се усилват и имам чувството,че ще я разбие.По едно време получавам SMS:

Джак:Отвори веднага!

Е не той прекали,да ми изневери и след това да ме тормози по този начин.Тъпак.

-Тиф това е Джак.

-Сериозно ли?Ама той какво си позволява?

-Не знам,но моля те разкарай го.

-Аз ли?Да,като ме гледаш така да ти приличам на някой,който може да изгони капитана на футболния отбор.

-Не,но моля те.

-Ооф добре.-казва и излиза от стаята.

*Гледната точка на Тифани*

Сега как да го изгоня този кретен?Слизам долу и му отключвам.Той влиза с гръм и трясък като ме избутва от пътя си.

-Да може да влезнеш.-казвам.

-Къде е Мелани?

-На дъното на Тихия океан.Защо не отидеш да я потърсиш там?

Той идва към мен със забързана крачка и ме хваща за косата.

-Питах къде е Мелани?

-Правилно е "попитах".

Той свива юмрук и го поставя пред лицето ми.

-Зубър нещастен казвай веднага къде е Мелани.

-Меланиии!-да знам,че изглежда жалко,но той щеше да ми разбие лицето.

-Джак,остави я!-казва Мелани стояща на 2 метра от нас.

*Гледната точка на Мелани*

-Чух някакви викове и се изплаших,че Тифани може да е пострада затова веднага излезнах от стаята и слезнах долу.Слизайки чух гласа на Тифани да вика имаето ми и вече бях убедена,че този тъпак й е направил нещо.Щом слезнах видях Джак да я дърпа за косата.

-Джак,остави я!-казвам.