Промяната

От този няма отърване

Стои и се взира в мен.Без да помръдва.След около 2 минути ми подава ръката си,аз я поемам,изправям се и двамата потегляме нанякъде.След едночасово обикаляне сме пред нас.Стоим на прага.

-Искаш ли да влезеш?-питам.

-Не,благодаря.

-Ами добре тогава.До утре?

-Няма да мога.

-Защо?

-Защото...абе като го измисля ще ти се обадя.-казва с усмивка и ми намига.

-Идиот.-засмивам се.Той ме целува и си тръгва.Какво искаше да каже?"Всече съм си патил."Какво?Защо?Как?Охх все тая,утре ще го мисля.Влизам вътре и.... о не!Е,не гледката ме убива.Майка ми,Тифани,Стиван и дръжте се сега -Дерек.Влизам вътре,затваям вратата и си оставям чантата на земята със зяпнала уста.

-Мел,ела да вечеряш.-извиква ме мама.

-Ама как,защо...той какво прави тук?-посочвам Дерек.

-Дошъл съм да разговаряме като големи,зрели хора.-казва Дерек.

Поглеждам към Стиван.Той изобщо знае ли за Дерек?Какво прави тук?Охх боже.Качвам се в стаята си,преобличам се и сядам да вечерям.

-Е?-започвам.-За какво искаш да говорим?

-Искам ви отново...

-Да,да това вече го чух.Дай нещо ново.

-Това е.

-Добре,чуй ме.Виждаш ли този човек?-казвам и посочвам Стиван.-Искам той да ми е баща,не ти.

-Дааа,но ти ходиш със сина му.

-Е и?

-Не мислиш ли,че е малко...

-Ти,ти имаш наглостта да ме съдиш?-извиквам като ставам и тряскам с ръка по масата.-Ти си най-наглия човек на света.Разкарай се от тък!-разкрещявам му се и посочвам изхода с показалец.Той става и идва до мен.

-Виж момиченце.Направих всичко за теб.Какво ли не?Спри да се държиш така.

-Дерек!-спира го мама.Аз само и правя знак,че държа нещата.

-И какво си направил,а?Аз мога да ти кажа.НИЩО!Абсолютно нищо!Дерек,това са 15 години.Ти си до тук.Така,че разкарай се от къщата на секундата.

-О,смела си!-учудва се Дерек

-Да,представи си.

-Защо не искаш да ме допуснеш до теб.Майка ти и сестра ти го направиха.

-Какво?!?-изкрещявам и поглеждам към майка ми и Тифани.

-Дерек,не съм казала нищо.Просто те поканих на вечеря.А и исках да се запознаеш с приятеля ми.-ауч и мен би ме заболяло,но той си го заслужава.

-И вероятно бъдещия ти съпруг.-казва Стиван и целува майка ми.Окей,да,преди ми се гадеще като ги видех заедно,а сега са ми повече от синпатични.

-Виждаш ли?-посочвам ги.

-Да не съм сляп-отвръща ядосано.

-Еее,вече и отворен взе да ставаш.

-Имитирам те.Не е приятно,нали?

-Приятел май ще е по-добре ако си вървиш.-казва Стиван.

-Така ли "приятел".-казва Дерек като натъртва на "приятел"

-Да!-строго отвръща Стиван.

Дерек поглежда към майка ми,а тя свежда поглед.Защо не каже нещо?Само мълчи.Дерек се намръщва и си тръгва ядосан