Промяната

Наистина ли се целунахме?

Джак не спира да ми звъни и да ми праща есемеси,че много ме е обичал,съжалявал и темподобни.Докато разтоварваме виждам,че сестра ми си е взела няколко учебника.

-Сериозно ли?Ти се шегуваш.Моля те кажи,че се шегуваш?-казвам.

-Какво?

-Как "какво".Взела си учебници?

-Ами да.

-ОМГ!Много си зле.Егати задръстенячката.

-Ей тъпачко спри да се мислиш за много важна.

-Аз не се мисля,аз съм.

-Ооо много си интересна.

-Наречи го проклятие.

-Хмм.-измънква и ми се усмихва нагло.

-Айде на бас,че не можете да се сбиете.-казва Джейк,стоящ подпрян на вратата със скръстени ръце и чаровна усмивка.

-Махай се Джейк.-казвам.

-От къщата ми?

-Ъъъ... все тая.

-Ей искате ли след вечеря да правим нещо забавно?

-Оооо чу ли Тиф,съжалявам.Няма да можеш да участваш,защото едва ли разбираш значението на думата "забавно".-казвам.

-Стига де Мел,всички ще се забавляваме.А сега елате да вечеряме.

Слизаме да вечеряме.Седим и ядем пица.Уникална е.Както си ядем стиван решава да ни поразпита.

-Е,момичета,разкажете нещо за себе си.

-Какво?-пита Тиф.

-Например,имате ли си гаджета?-при тези думи аз се разсмивам.Всички ме гледат с объркано изражение.

-Съжалявам,просто този въпрос не го ли задават на 10-годишните.-питам.Стиван ме гледа учудено.

-Не й обръщай внимание.Тя не знае как се общува с хора.-казва Тифани.

-Ооо така ли?

-Да така.

-О да разбира се,ти знаеш всичко,забравих,че си госпожица съвършенство

-Де това да беше единственото нещо,което забравяш.

Аз се изправям и за малко да я ударя,честно.Погледът на Джейк ме спира.Аз се качвам в стаята ни.Сядам на леглото и се взирам в стената.По едно време в стаята влиза Джейк.Сяда до мен.

-Как си?-пита.

-Добре.

-Сигурна ли си?

-Мхм.

-Оки,айде ела тогава в стаята ми.

-Това как трябва да го разбирам?

-Не не.-казва смеейки се.-Там са Тиф и Кас.

-И аз за какво съм ти?

-Айде да играем на истина и предизвикателство.

-Не.

-Хайде де.

-Не.

-Моля те.

-Казах "не"

-Хайдеее-казва и ме придърпва към себе си.

-Е добре.

-Винаги помага.-казва и се усмихва.

Отиваме в стаята му.Заставаме в кръг,колкото може да се направи кръг от 4-ма души.Джейк започва.

-Мел,истина или предизвикателство?

-Истина.

-На колко години беше първата ти целувка?

-Не може да се върне толкова назад във времето.-казва сестра ми.

-Много забавно.

-Отговори.-подканва Кас.

-На 15.

-Мхм добре.

-Мой ред е.-казва Тиф.-Джейк,истина или предизвикателство?

-Предизвикателство.

-Целуни Мел.

-Моля?-учудвам се.

-По устата.-добавя.

-Няма начин.-казвам.

-И защо?Страх ли те е?

-Да ме е страх?Не.От какво да ме е страх?

-Ами не знам.Ти как мислиш?

Поглеждам Джейк,а той протяга ръце към мен и ми се усмихва.

-Ела скъпа.-казва,а аз се засмивам,но той прекъсва смеха ми като ме придърпва към себе си и допира устните си с моите.Но не беше обикновена целувка.Усетих нещо специално.