Промяната

Радвам се че е до мен

Оххх Мел,успокой се.Сещам се че в чекмеджето в хола имаме резервни ключове за всяка стая.Слизам в хола,взимам ключа за спалнята на мама и отключвам вратата.Виждам Дерек да стои по средата на стаята с някакъв лист в ръка.

-Д...Дерек?Какво правиш тук?

-Мел,здравей.-усмихва се нервно.

-Не ми се мазни,а ми отговори на въпроса.

-Азз...нищо,исках да ви видя.

-Спри с това.Спри!"Исках да ви видя".Искам това,искам онова.Е много искаш.-буквално виках.

-Мел,чакай.Изслушай ме.Аз...съжалявам-казва като ме избутва и бяга към вратата.Аз тичам след него,хващам го за едната ръка,а той ме избутва с другата,в която е леста и го изтърва.Явно не е забелязъл,защото езлиза от нас,качва се в колата си и си тръгва.Добре,какво да му се невиди беше това?Какъв е този лист?Какво става?Поглеждам листа,но нищо не разбирам,някакви пари.БОЖЕ много пари.Точно докато размишлявам,врата се отваря и влизат Кас и Тифани.Влизат весели,но щом ме виждат усмивката им се маха.

-Какво правиш тук Мелани?-пита Тифани,докато си закача якето.

-Живея тук.Забрави ли?

-Мислех си,че мачках чершафите на някое легло.

-О ти можеш да мислиш?

-Да,за разлика от теб.

-Оо днес си мила.

-Поне аз имам такива дни.

-Добре спрете!-скарва ни се Кас.

-О,Каспър ще се присъединиш?-питам.

-Мел,млъкни.Искам вие двете да се сдобрите.

-Че ние не сме скарани.-казвам

-Добре тогова няма да има проблем да й се извиниш.

-Нищо не съм направила,че да и се извинявам.

-Тиф?-поглежда я.

-Забрави.

-Момичета,не мога да ви търпя.Тиф,какво се случи с теб.Беше мило,кротко момиче.

-Еми,нари ти ми каза да не се оставям да бъда мачкана от курви.

-Какво си й казъл?-възмущавям се.

-Не съм казал "курви".Просто й казах да отстоява позициите си и да не се оставя да я тормозят.

-Значи заради теб тя е такава.

-Да,но...

-Ти си невъзможен.И честно,мислех че си ми приятел.

-Аз съм.

-Вече не съм сигурна.

-Мел...

-Не,знаеш ли?Забрави.-казвам и се качвам в стаята си.Проскам се на леглото по гръб и се взирам в тавана.Лежа,когата по едно време някой чука на вратата ми.

-Махай се.-казвам.

-Мел,аз съм.Кас.

-Ооо това тотално променя отговора ми на "Не искам да те виждам".

-Стига Мел.-казва и отваря вратата.

-Каспър не искам да говориш с мен.

-Стега де,какво съм ти направил?

-Ама ти сериозно ли?Не помниш ли разговора от преди 10 минути.

-Виж,просто казах на Тиф да се поотвори малко.

-Добре,отиди и я отваряй.

-Мелани!

-Какво?

-Какво ти става?

-Нищо.

-Нещо те тревожи.Кажи какво.

-Не ти вриза в работата.

-Преди всичко ми споделяше.Какво се промени?

-Тифани.

-Тя няма нищо общо с нашите взаимоотношения.

-Явно има.

-Не няма.-казва и сяда до мен.-Моля те,кажи ми.

-Добре,виж това.-казвам и му давам листа.

-Какво е това?

-И аз това се опитвам да разбера.-казвам и след това му разказвам какво се сручи преди да дойдат.

-Значи тава е на баща ти?

-Или се опитва да го открадне?

-Да отидем в полицията?

Мнне знам.

-Ако икаш първо говори с майка си.

-Да така ще е най-добре.