Промяната

Ето го и моментът...

Забелязвам,че Рая си събира нещата плачейки.

-Добре ли си?-питам я.

-Пука ти.

-Да,пука ми.Какво има?

-Какво ли?Ами тъпото ти гадже....

-Тъпото ми бивле гадже.-поправям я.

-Все тая.Той е ужасен.След като ти излезна той не спря да ми се подиграва.Защо?Какво съм му направила?

-Ами нищо.Ама на него не му пука.

-Да виждам.-казва и излиза от стаята.Аз също излизам след нея.Изкарвам часовете без инциденти.Е поне за мен.По физическо уцелих Джак "без да искам" по главата с баскетболна топка.Три пъти!След часовете се прибирам в нас.Качвам се в стаята си и се оправям за срещата с баща ни.Слизам долу и виждам майка ми,наконтена.

-Мамо,как си?

-Изнервена,притеснена,как може да съм?

-И аз се чувствам така.-казва Тифани,слизайки по стълбите.Тя идва до мен и ме прегръща.

-Всичко ще бъде наред.-успокоявам я.

-Дано.

Седим и чакаме баща ни да дойде.По едно време се позвънява.О Боже,това е той.Сега ще трябва да се изправя пред него очи в очи.Охх добре,готова съм.Отварям вратата,но вместо баща ми там стоят Джейк и Каспър.Аз си отдъхвам и ги каня да влязат.Седим петимата и чакаме.Ето го и моментът.На вратат се звъни.

-----------------------------------------------------

На снимката е Рая.