Предателство и лъжа.

23 3 0
                                    

На другия ден отивам на училище с Тиф.Влизаме в даскало.Тя отпрашва на някъде,а аз отиван до шкафчето си.Докато си вадя нещата някой ме хваща за кръста.Обръщам се и виждам Джак.

-Мел как си?-пита.

-Супер.Ти?

-Не си ми сърдита,нали?

-Да,нали ти простих?

-Аха,ами добре.-казва и ме целува.Много е сладък,когато мисли,че съм му сърдита.Деня минавя изключително бавно.Когато най-накрая свършвам бързам да изляза от даскало.Толкова бързам,че забравям за Тифано.Е,нищо й няма,знае пътя за вкъщи.Докато вървя към нас виждам Джак да се запътва към някаква уличка.Ама той щеше да остане в училище за да тренира.Какво прави тук?Решавам да го проследя.Виждам го да се запътва към някакво момиче.Дано не е това за което си мисля,но всъщност в точно това.Щом стига до нея започват да се натискат.Не мога да повярвам.Коя е тази?Той какво прави по дяволите?Усещам,че сълзите ми започват да се стичат и побягвам.Плачейки тичам по улиците,незнаейки къде отивам.Докато тичам се блъскам в някой и падам.Поглеждам и виждам,че това е Виктор.О БОЖЕ МОЙ!Амм...да Виктор е брат на Кас.Виктор е редовно в сънищата на незадоволените момиченца.Еми какво да се прави човека е доста секси.

-Амм... Мелааа.....ни,нали така?-пита.Оооо той ме помни и не ме сбърка със сестра ми.А сме се виждали само веднъж и то преди доста време.

-Амм... даа..а.-заеквам.Първо,защото плаках и второ,защото е супер сладък.О да и е с три години по-голям от мен.

-Добре ли си?-пита и ми помага да се изправя.

-Да....почти.

-Какво има?

-Нищо ... Аз просто....нищо.

-Виж не се познаваме,но можеш да ми се довериш,ако искаш де.-казва.О БОЖЕ.Просто ме вземи със себе си,нанякъде.Където и да е.

-Не искам да те товаря с проблемите си.

-Няма да ме товариш.

-Еми добре,амии...аз ъъ...току-що видях как приятеля ми ми изневерява.

-Оууу....аммм съжалявам.

-Няма за какво,не си виновен ти.

-Да,но така се казва.-усмихва се и ми хваща носа.Е не край ще умра.Сега знам какво ще си помислите за мен,но стигааа та той беше модел.Беше докато учеше в гимназия,но след като завърши се премести и явно не му е провървяло и сега е решил отново да се върне.

-На къде си тръгнал?

-Към центъра.

-Може ли да вървя с теб?

-Разбира се.

-Ако може де.

-Естествено.За мен ше е удоволствие.-как не му омръзва да е такова бижу.

-Супер.-казвам.

Двамата вървим.По пътя Виктор ме успокоява и утешава.Даже ме прегърна няколко пъти.Да,е както о да е.Докато си вървим срещам,познайте кой.Ама разбира се,Джейк.

-Амм здравей Мел.-аа значи сега ми говори.

-Здравей.

-Кой е това?-посочва Виктор.Ама сериозно ли?Уж с Кас са приятели,а не знае,че има брат.

-Аммм това е.....Джак,гаджето ми.-ама,че съм зле.Наистина ли го казах?

ПромянатаDonde viven las historias. Descúbrelo ahora