Промяната

Защо се държи така?

Харесва ми защото вече заприличва на човек,но ми е интересно "защо?"

-Тиф?Сериозно ти говоря.

-Няма причина.

-Сигурна ли си?

-Да!Сега моля те,умолявам те качи се в стаята си и ме остави намира.

-Щом се молиш така,добре.

Качвам се в стаята си и се чудя защо сестра ми се е променила по този начин.В този момент телефона ми звънва.

-Кас,как си,какво правиш?-питам.

-Мел,добре съм,ти как си?

-Ами не знам.Чувствам се странно.

-Защо?

-Ами сестра ми започна да ми се отваря.Честно казано се радвам,че стана така,защото....,не знам така повече ми харесва.

-Значи се радваш на тази нейна промяна?

-Да,разбира се,Кас ... май не ме слушаш?

-Слушам те.Та супер,че е станало така.-усещам го как се усмихва.И той се държи странно.

-Сигурен ли си,че си окей?-питам.

-Напълно.

-Искам да ти се оплача.

-Давай.

-Утре ще идва новия приятел на майка ми и сина му.

-И?

-Как така "и?".Не ги искам.

-Какво са ти направили хората?

-Ами нищо ама .... не знам.

-Всичко ще мине като по вода.И оу амм Мел аз трябва да затварям,до после.

-До после.-казвам и затварям.

Та да ви кажа кой е Кас,че май не уточних.Кас,накратко от Каспър е най-добрия ми приятел.Споделяме си всичко и винаги ме е защитавал в трудни ситуации.Честно казано него го чувствам най-близък от който и да било.Вече е 7 часа и мама всеки момент ще се прибере.Слизам долу и виждам,че сестра ми я няма.Супер!В този момент мама се появява.

-Мелани,супер,ще ми помогнеш ли?-пита майка ми.

-С какво?

-С вечерята.

-Добре.Какво да направя?

-Спагети.Аз ще ти помогна със соса.

-Добре.-и двете започваме да проготвяме вечерята.Докаро готвим я питам.

-Значи Стиван утре ще дойде?

-Да.-казва и се усмихва.

-Радвам се за теб,но сигурна ли си,че той е подходящия?

-Да,определено и ти ще го харесаш.

-Съмнявам се.

-Стига де.И сина му е много мило момче и е на 17,колкото вас с Тифани.

-Сууупер.-казвам с престорена усмивка.

-Какво става с училището?

-Ааа,знаеш едно и също.

-Мелани,обеща да си оправиш успеха.-казва мама с по-висок тон.

-Да,мамо ще го оправя,обещавам.

-И си избии от главата тази глупост с актьорството.

-Но защо?

-Защото няма да ставаш актриса.

-Но...

-Никакво "но".Край,точка по въпроса.

Аз преброявам до 10 и издишвам,защото иначе щвх да избухна и нямаше да е приятна гледка.

Вече сме готови със спагетите и трите седим и вечеряме без да обелваме дума.Когато приключвам,ставам и си отсервирам и в този момент Тифани ме пита:

-Мел няма ли десерт?

-Направи си.

-Е стига де.Вечерята беше много хубава,но ми се прияде мелба,направи ми.

-Ха!-казвам със супер обърканото изражение.-За каква се мислиш?

-За твоя сестра,която иска мелба.

-Ихааа!Супер.-казвам и влизам в стаята си.Добре какво стана?