Харесва ми защото вече заприличва на човек,но ми е интересно "защо?"
-Тиф?Сериозно ти говоря.
-Няма причина.-Сигурна ли си?
-Да!Сега моля те,умолявам те качи се в стаята си и ме остави намира.-Щом се молиш така,добре.
Качвам се в стаята си и се чудя защо сестра ми се е променила по този начин.В този момент телефона ми звънва.
-Кас,как си,какво правиш?-питам.-Мел,добре съм,ти как си?
-Ами не знам.Чувствам се странно.
-Защо?
-Ами сестра ми започна да ми се отваря.Честно казано се радвам,че стана така,защото....,не знам така повече ми харесва.
-Значи се радваш на тази нейна промяна?
-Да,разбира се,Кас ... май не ме слушаш?
-Слушам те.Та супер,че е станало така.-усещам го как се усмихва.И той се държи странно.
-Сигурен ли си,че си окей?-питам.
-Напълно.
-Искам да ти се оплача.
-Давай.
-Утре ще идва новия приятел на майка ми и сина му.
-И?
-Как така "и?".Не ги искам.
-Какво са ти направили хората?
-Ами нищо ама .... не знам.
-Всичко ще мине като по вода.И оу амм Мел аз трябва да затварям,до после.
-До после.-казвам и затварям.
Та да ви кажа кой е Кас,че май не уточних.Кас,накратко от Каспър е най-добрия ми приятел.Споделяме си всичко и винаги ме е защитавал в трудни ситуации.Честно казано него го чувствам най-близък от който и да било.Вече е 7 часа и мама всеки момент ще се прибере.Слизам долу и виждам,че сестра ми я няма.Супер!В този момент мама се появява.
-Мелани,супер,ще ми помогнеш ли?-пита майка ми.
-С какво?
-С вечерята.
-Добре.Какво да направя?
-Спагети.Аз ще ти помогна със соса.
-Добре.-и двете започваме да проготвяме вечерята.Докаро готвим я питам.-Значи Стиван утре ще дойде?
-Да.-казва и се усмихва.
-Радвам се за теб,но сигурна ли си,че той е подходящия?
-Да,определено и ти ще го харесаш.
-Съмнявам се.
-Стига де.И сина му е много мило момче и е на 17,колкото вас с Тифани.
-Сууупер.-казвам с престорена усмивка.
-Какво става с училището?
-Ааа,знаеш едно и също.
-Мелани,обеща да си оправиш успеха.-казва мама с по-висок тон.
-Да,мамо ще го оправя,обещавам.
-И си избии от главата тази глупост с актьорството.
-Но защо?
-Защото няма да ставаш актриса.
-Но...
-Никакво "но".Край,точка по въпроса.Аз преброявам до 10 и издишвам,защото иначе щвх да избухна и нямаше да е приятна гледка.
Вече сме готови със спагетите и трите седим и вечеряме без да обелваме дума.Когато приключвам,ставам и си отсервирам и в този момент Тифани ме пита:
-Мел няма ли десерт?
-Направи си.
-Е стига де.Вечерята беше много хубава,но ми се прияде мелба,направи ми.
-Ха!-казвам със супер обърканото изражение.-За каква се мислиш?
-За твоя сестра,която иска мелба.
-Ихааа!Супер.-казвам и влизам в стаята си.Добре какво стана?

YOU ARE READING
Промяната
RandomКак любовта може да промени човек?Ако искате да разберете запознайте се с Мелани и нейната любов.