Промяната

Не момня от кога не сме били толкова близки

Дъбуждам се и виждам,че Тиф я няма.Ставам,отивам до банята,изплаквам си лицето и се освеждавам.Измивам си зъбите,взимам си един бърз душ,обличам си клин и тениска и слизам да закусвам.Днес мисля да пропусна училище.Часа е 9:30 така,че и без това съм закъсняла.Само,че не разбирам защо Тиф не ме събуди за училище.Правя си мюсли и си сипвам ябълков сок.Докато закусвам някой слиза.Виждам,че това е Тифани.Тя не е на училище?

-Какво правиш тук?

-Живея тук.

-Не имах впредвид,не си на училище?

-Не.

-Защо?

-Не ми се ходи.

-Ча...чакай малко,не ти се ходи и затова не си отишла,о мили боже дай да обърна нещо.-казвам и се засмивам.

-Да реших все пак и аз малко да се поразбонтувам.

-Тиф,никой не казва "поразбонтувам",моля те и ти не го прави.

-Добре,няма.-сяда до мен и тя си прави мюсли и двете закусваме в пълна тишина.След закуска сядаме на дивана и си пускаме телевизора.Минават около 2 часа и решаваме да излезем да се разведрим.Отиваме в мола и обикаляме магазините.След тричасово обикаляне отиваме да ядем в близкото заведение.Купила съм си блуза с паднал ръкав,супвр сладкото потноче и къси панталони,а Тифани си е взела дънки и гащиризон.След обяда-следобяда се прибираме вкъщи и виждам,че е станало 16:00 часа.Джейк ми е писал и ми се извинява за поведението си.Е най-накрая.