Промяната

Вилата

На другия ден майка ми ме буди за закуска към 8:00.Тази жена не е окей.Седим аз,Тиф и майка ми и закусваме.По едно време чувам гласа на Джейк:

-Хайдеее принцесииии!Готови ли сте?

Аз и Тиф си взимаме нещата и излизаме.Двете отиваме и прегръщаме Джейк,а майка ни и Стиван се целуват.Бляк!Не че не се радвам за нея,но ..... абе не знам.Джейк отваря вратата на колата за да вляза.Като истински джентълмен.Аз виждам и Кас вътре.Влизам в колата и му се нахвърлям да го прегръщам.Не съм го виждала от две седмици.

-Как си?-питам.

-Супер.Ти сладур?

-И аз.

-Радвам се.

Вече сме в колата.Куфарите в багажа.Аз,Кас и Тиф седим на задната седалка,а Джейк и баща му са отпред.Така де Стиван караше.Така,аз седя до Кас и му обяснявам нещо.
В началото ме слушаше,но после сякаш спря да ме слуша.Все едно ме няма.Гледаше нанякъде и беше замислен.

-Ехоо!-казвам размахвайки ръка пред лицето му.

-Ъмм да?

-Ти слушаш ли ме изобщо?

-Не ъъ...да!Разбира се,че те слушам.-казва и се усмихва нагло.

Аз правя сърдито изражение.

-За какво си мислеше?-попитам.

-За...нищо.

-Мхммм.-казвам недоверчиво.

-Мелани толкова си скучна,че дори най-добрия ти приятел не ти обръща внимание.-казва Джейк обърнал се назад с усмивка.

-Ха ха много си забавен.-казвам и скръствам ръце.Добре,това не вещае нищо хубаво.Сестра ми през целия път слушаше музика,аз стоях мълчаливо,а Кас и Джейк си говореха.Бащата на Джейк не каза нищо през цялото време.Най-накрая пристигнахме и аз слезнах последна.О БОЖЕ!Наистина ли ми се случва.Защо забога?Свикнала съм да ходя само на партита,а не на такива задръстени сбирки.Влизаме в къщата и да си призная не е лоша,даже ми допада.Джейк ни показва къде е стаята ни с Тифани.Ние се качваме и започвяме да разтоварваме.